"След Ботев, Вазов, Пенчо Славейков и Яворов поезията на Дебелянов е поредната екстазна пулсация на отечествената нравствена енергия. Спъван във външното си развитие - трагедийно смазан и разчленен от безумията на посредствени и продажни политици и управници, българският дух се разгръща в териториите на духовната вселена. Една безгранична и всемогъща държава на фините трепети, на божественото откровение и прозрение, на внезапните и яростни тласъци на народнопесенния гений. Една материализирана империя на духа, на словото, което е у Бога, и Бог е словото. Ето как българският характер намира божествените си ... |
|
|
"Истинският човек според индивидуализма на П. П. Славейков е силен, но сам. Самотата му придава могъщество, независимост и решителност. Той се самоосъзнава като стоящ над "презряната тълпа", понеже му пречи да разгърне способностите си. Сега се проявява друга воля за свобода и независимост, различна от тази на възрожденското време. Само "свръхчовекът" е способен и достоен за тях, защото няма да ги опорочи с някакво служение на тълпата, а ще ги вложи в духовни творения. Те ще преодолеят низостта, повседневността и посредствеността на живота на "фасулковците". Но това не става. ... |
|
|
Запитвали ли сте се някога какъв е бил всекидневният живот на нашите прабаби и прадядовци? Как са се забавлявали? Как са общували? Водени от амбицията да разкрият повече за живота в България между двете световни войни, Сдружение "Българска история" пресъздават книгата "Домъ и общество". Това непринудено четиво, написано от инж. Лили Янакиева през 1935 г., е вероятно най-увлекателният наръчник по етикеция, на който някога сте попадали. В рамките на 168 фототипни страници ще се пренесете в свят, изпълнен с галантни дами, за които "по време на танц е некрасиво да се притискат много към кавалера си& ... |
|
|
Книгата включва два забележителни романа на Джордж Оруел - "1984" и "Фермата на животните". ... Представяме ви вечната симбиоза между двете знаменити заглавия на един от най-уважаваните английски есеисти - Джордж Оруел. Тялото на книгата е рамкирано с черни линии, които освен, че естетически допълват сюжета, а и помагат на читателя по време на четене, като намалят напрежението в очите и ги държат отворени."Купувайте преди да са я забранили!" Виктор Пелевин ... |
|
|
В "Райна Княгиня. Автобиография" откриваме спомените на панагюрската учителка Райна Футекова, която свързва трайно житейския си път със съдбата на поробена, а сетне и на свободна България. Разказът от първо лице ни разкрива непознати факти за подготовката и сраженията на Априлското въстание, но сякаш най-въздействащи в книгата са събитията, видени през очите на обикновените хора - тези, за които свободата е съкровен блян. Страниците ни позволяват да се пренесем в пролетните дни на 1876 година, да усетим всеобщата надежда за успех на революционното дело и да почувстваме ентусиазма и щастието на онези, които ... |
|
|
Ирландецът Джеймс Баучер изоставя обещаваща академична кариера, за да се озове като журналист у нас в едни от най-динамичните времена на българската история (1895 - 1921 г.). Колоритният му образ все още живее в спомените на поколенията, а талантливото му перо ни потапя в драматичните моменти от борбата на българите за национално обединение. Баучер изгражда мрежа от информатори и кореспонденти, поддържа връзка с всички големи фигури, ангажирани с балканската политика. Превръща се дори в доверен съветник на цар Фердинанд, но преди всичко остава човек със силно чувство за справедливост. Днес, за първи път след твърде дълго ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Световна класика" на издателство "Персей". ... За тамплиери, рицарско благородство и неопетнена любов разказва този литературен шедьовър, най-значимият роман на испанския романтизъм. Доня Беатрис е единствената дъщеря и наследница на дон Алонсо Осорио, господаря на Арганса. Нейният любим дон Алваро Янес е последният представител на своя род и господар на Бембибре. Въпреки че двамата млади са се обрекли един на друг, бащата на Беатрис е обещал ръката ѝ на графа на Лемус, надявайки се, че този съюз ще му донесе много привилегии, богатство и власт. Дон Алонсо осъзнава ... |
|
|
Избрана проза. ... Евгений Замятин - авторът на бележития антиутопичен роман "Ние" (завършен още през 1921 г. и публикуван в СССР чак през 1988 г.), се нуждае не от представяне, а от отклик - в онази "друга реалност", която кара страниците да се прелистват. "Преживяването" на "Ние" причинява постоянна промяна в световъзприятието на читателя, но не по-малко завладяващи са другите му прозаични творби, събрани в живите, но и разтърсващи като ледоразбивач слова, които започват с: "Неми задъхани дни..." (разказът "Сам" от 1908 г., който се счита за първата ... |
|
|
Поемата "Септември" е най-мощната, най-ярката илюстрация за единство и последователност на Геовите социално-нравствени и естетико-художествени терзания и търсения. Няма противоречие между експресионистичните експерименти и социално ангажираната тенденция. Формата е съдържателна, твърди Хегел. У Гео Милев трагедията на народната съдба приема тъкмо такава форма - експресивна, динамична, синкопно насечена, задъхана, на естетико-художествено претворение. Екстазният естетически експресионизъм отразява жестокия етически реализъм. "Мястото и ролята на Гео Милев в българската поезия са особени. Двайсетте години ... |
|
|
"Едгър По - най-мощният писател на своята епоха - хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика." Шарл Бодлер "Най-ценните си идеи дължа на моя велик учител Едгар Алан По." Стефан Маларме "В този смутен литературен век Едгар По представлява мълнията на шемета и поетическата буря. Опитите творчеството му да бъде анализирано често отвеждат, както при Леонардо, само до загадъчни усмивки." Пол Валери "Едгар Алан По е сюрреалист на приключението." Андре Бретон ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
"Признава всичко неговата сила; мечтите му са сякаш нишки свила - ръцете майчински с тях пелени тъкат; езикът му като орфична песен държи умело хоровода бесен на мислите и само той им дава плът!... Той язди бурите. Небето вечно младо звездите си му даде - като стадо минават те край него, да ги преброи, и вика бездната от дълбини незнайни:"Небе, останаха ли в тебе тайни? Аз нямам вече моите! Човекът ме разкри!" Из книгата ... |
