В царството на мрака, когато зимата танцува фокстрот над града, комисар Михаил Донов, наричан Мишената, е поставен пред мрачно изпитание − зеещи отвсякъде врати, мъртъв гарван пред дома му, черно куче, закачено за полицейския автомобил. И заплашителни строфи от стихотворения, намерени по странен начин. Серията убийства тепърва предстои и само кварталът, Грешният квартал, знае кои са белязани да умрат... Във всяка изпратена строфа убиецът посочва различни елементи от своите престъпления, но не и мотивите за смъртоносните си действия. Комисарят и неговият екип попадат в лабиринт, чиято парадоксална логика е изградена ... |
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Публикуван в 18 части от 1844 г. до 1846 г. във френския вестник "Journal des Debats", по-късно вече с изцяло отпечатана книжна версия, а днес популярен по целия свят и смело определян за класическо произведение - така изглежда пътят към успеха за романа "Граф Монте Кристо". Създадена от френския писател Александър Дюма, още от самото начало историята грабва читателите, а с хода на времето се превръща в един от най-интригуващите варианти, разглеждащи вечната тема за престъплението и наказанието, щастието и ... |
|
Главен герой на романа е капитан Симонини, авантюрист и шпионин. Според издателите и самия автор, в сюжета на книгата са вплетени много исторически събития като делото Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто, войни, революции, заговори, интриги и покушения. Както подчертава Еко, всички герои на "Пражкото гробище" са реално съществували исторически личности освен главния герой, който се явява събирателен образ. Еко казва, че се е стремил да направи капитан Симонини "най-отблъскващия циник на световната литература". Една от главните теми на романа е зараждането на съвременния антисемитизъм, в частност, ... |
|
"И аз се смея, задето ти се смееш - и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.""Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата." Елени Казандзаки Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода ... |
|
"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
|
"Щастие и нещастие, живот и смърт, дух и тяло, богатство и бедност... От известно време насам, когато попадна на съчетание от такива противоположни по смисъл думи, не мога да не се замисля. Със сигурност трябва да има причина дадена мисъл да бъде последвана веднага от своя антоним. Задавам си въпроса дали това не е работата на писателя – да разтълкува причината за това с обикновени думи?"Раздвоение" дава един възможен отговор на този въпрос. Затова бе съвсем естествено в книгата да се появят близначки. Битието на човека е едно и няма как в него да се открият два противоречащи си живота. Мислех си, че за да ... |
|
"Да говоря за Шекспир и за това какви богатства е внесъл този син на ръкавичар в човекознанието и какво съкровище от поезия е разсипал за нас, не му е мястото тук, макар че казано в негов стил ний знаем: всеки влюбен е винаги готов безкрайно да говори за своята любов... Но лекият тон настрана, за мен многогодишната работа над Шекспировите драми и сонети наистина беше дело на любов. Дано се окаже, че то и в бъдеще ще принася полза на нашата култура и в частност на театъра ни." Валери Петров ... |
|
Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са сложени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. Херман Брох обяснява надълго основанията си да вземе за сюжет тъкмо съдбата на Вергилий. Той живял също в епоха на отмираща култура, на преломни духовни ценности. Нищо чудно, че поетът, допринесъл най-вече за увековечаването ѝ, предусеща и нейното отрицание. Псалмопеецът на самовлюбените римски божества ... |
|
"Завладяването на Америка", публикувана във Франция през 1982 г. и преведена на петнадесет езика, бележи поврат в научната ориентация на Тодоров. Занапред той ще изследва отношенията между различните културни общности с критерии, формулирани в традицията на хуманизма и обвързващи общочовешкото с локалното, универсализма с плурализма. Хармонията между тях е предпоставка за диалога и съжителството на културите. В откриването и завладяването на Америка Цветан Тодоров вижда началото на продължителен процес на признаването на другия. Неговите фази – опознаване, общуване, асимилация, експлоатиране, еманципиране, ... |
|
„Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски” са издадени през 1869 г. и са най-известното произведение на френския писател Алфонс Доде. Трилогията се състои от няколко части: Тартарен Тарасконски, Тартарен в Алпите и Порт Тартарен. Тартарен е любим герой от световната литература – комичен, пълнокръвен, с невероятни идеи и с непресъхваща вяра в живота. Забавен и същевременно хитрец, той ше накара читателя да се посмее от сърце. Като безсмъртния Дон Кихот, Тартарен се опитва със силата на фантазията си да се измъкне изпод похлупака на жестоката действителност. И на него, както на световноизвестния му предшественик, ... |
|
"Книгата предлага нов поглед към българската литература от XVIII и XIX век, от времето на Паисий Хилендарски до първото следосвобожденско десетилетие, когато на литературната сцена излизат Иван Вазов, Захари Стоянов и други. За разлика от традиционните литературни истории, този труд е изграден на жанров принцип - отделните дялове проследяват еволюцията на поезията, белетристиката, драматургията, литературата на факта и критиката. По нов начин са представени редица важни общи проблеми, свързани с еволюцията на представите за литература, периодизацията, общуването с други култури, развитието на идеите и връзката ... |
|
"Смъртният няма възможност да бъде способен във всичко!"из Двадесет и трета песен ... |