Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
|
Страшно смешно. ... Горкичкият господин Суимбъл има лош ден. Зайци изскачат от шапката му, гълъби изхвърчат от сакото му, а всеки път, щом посочи с пръст, и нещо изниква по магия - сандвичи със сирене, чорапи... та дори и жълто слонче на колелца! Същинско безобразие - а при това той има алергия към зайци. Приятелите му от Магически правоъгълник няма как да му помогнат, но тайнствената прахосмукачка, която е видял сутринта, може и да има нещо общо с това... Четиринайсет фантастично смешни истории от майстора разказвач сър Тери Пратчет, изпълнени със замеряне с храна, пирати, магьосници и крадци! "Тези разкази ще ви ... |
|
|
Това, че Гешев по характер, стил на поведение и начин на работа е затворен, не много общителен или както в публикациите и спомените се нарича вълк-единак, е част от истината. От значение е и това, че за 20 години служба и то все в Държавна сигурност, той се среща с десетки, да не кажа стотици служители. Работи с какви ли не началници и подчинени. И тук в отношенията си с тях той издържа един от най-тежките си изпити. Защото няма нищо по-сложно и по-трудно в чиновническата йерархия да издържиш на личностните взаимоотношения, на капризите и странностите на хората, на завистта и злобата и да се пребориш с посредствеността. ... |
|
|
Април 2011 година. Москва. Както стотици пъти през последните двайсет години, Глеб Павловски, най-известният руски политтехнолог, често определян като "сивия кардинал на Кремъл", почти тичешком влетява в сградата, в която се помещава президентската администрация, на път за поредното съвещание. Но този път нещо не е както трябва. Объркан, охранителят му обяснява, че е станала някаква техническа грешка и компютърът твърди, че пропускът на Глеб Олегович е невалиден. Но Павловски се досеща, че грешката не е техническа. На другия ден не само руските вестници, но и "Ню Йорк таймс" и "Файненшъл таймс& ... |
|
|
"Представете си дълги ветрила от поли и фусти и клоширани наметки, нежни женски лица, освежени с руж, чепици от плат или шевро, везани със златни и сребърни нишки, и ръце в атлазени ръкавици, опънати до лактите... О, какви ли не образи са стигнали до нас от фотографчийницата на "Либих" в Русе преди войната. А после се опитайте да чуете кокетното питане "Вярно ли?!" и лекия кикот, щом заглъхне отговорът. И ако не ви е неудобно, пак се колебайте: "Откога Русчук е разцъфтял? А не беше ли подир Освобождението?" Не, читателю драг! В навечерието на Руско-турската война от 1877 / 78 г. над ... |
|
|
Любовта към книгата трябва да ми е вродена от неграмотната ми и самоограмотявала се майка. В Македония (тя е от солунското село Куфалово) не могла да ходи на училище, защото нямало смисъл. Когато дошли в България, била вече твърде голяма. Не си спомням дали баща ми беше грамотен, защото почина много млад - 30-годишен. Майка ми овдовя на 25 години, но въпреки неописуемо тежкия живот, винаги намираше малко време да прочете вестник или книга. Първите 50 стотинки, които мама ми даде да си купя нещо за закуска, аз похарчих да си взема "Бабата в кюпа" - приказка за Баба Яга. Това е една трагикомична история, която ... |
|
|
Книгата е част от серията "Библиотека Световна класика" на "КК Труд". ... "Дванадесетте стола" (на руски - "Двенадцать стульев") е написан през 1928 г. Негово своеобразно продължение е "Златният телец" (1931). На български романът е преведен от Димитър Загоров, включително и на това издание. През целия роман двойката Остап Бендер и Киса Воробянинов търси съкровищата на тъщата, мадам Петухова - диаманти, скрити в един от 12-те стола от изящна гарнитура на майстор Гамбс. Мадам Петухова ги е скрила, опасявайки се от обиск, но не искала да го каже на зет си - Иполит Матвеич, ... |
|
|
В новия си роман "Нощта е също слънце" Божана Апостолова разказва една вълнуваща любовна история. Вълнуваща, защото в известен смисъл е изключителна, макар героите да са привидно стандартни - талантлив художник и гимназиална учителка по руски език и литература. Но Тя и Той, изправени на ръба на своя нестандартен личен проблем, ще трябва да се справят не само с мрака в личния си живот, но и с хаоса на едно трудно време - времето на прехода, което ненатрапливо се превръща в третия главен герой. Как да останем човеци, как да опазим достойнството си, доколко съдбата има власт над нас, кое е най-важното в живота ... |
|
|
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите студенти ... |
|
|
"Неговите спомени доказват, че политкоректният прочит на соца е скучен." Петко Тодоров Валентин Караманчев е роден на 06.02.1932 г. в гр. Гоце Делчев. Автор е на книгите: Мървашки песнивец (1981 г.), Черешова задушница (1986 г.), Елен от Велика гора (1996 г.), Въздаяние (2004 г.). През 1990 година се установява в село Хърсово, Санданско. Премества се в подножието на Пирин и Алиботуш, по негово твърдение, "за да не гладува душата му". Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
