В тази необикновена книга, притежаваща тематичната цялост и структура на роман, сръбският писател Радослав Петкович поема по житейските пътища на човешката история от първите християнски апостоли, през лишения от вяра и красота делник на съвременника, за да се върне отново към мъдреците от Изтока в търсене на границите между сън и реалност, фантастика и действителност, прозрение и самозаблуди. Повествованието черпи сила от непрекъснатия поток на времето, увличайки читателя към неизвестни светове, в които странните събития имат своя реална мотивация, а реалните случки добиват причудливи измерения. С вещина и искряща ... |
|
Вари се наежи като котка, изглежда, искаше да се бият. Сега и Мори се подразни, какво иска тази мижитурка, безгласно се запита, трябва да е петдесетина кила, ще го смажа като пешка на шахматната дъска, за какво му е? Хич не му трябваше. Защото Вари пак замахна с юмрук, Мори мълниеносно отби удара му с никога незаучавано кроше фрасна мъжа в челюстта. Тогава дотича плешивият охранител и докато се опомнят, ги заблъска на плаца, по средата на арената. Хайде, тук бъдете силни, рече с немалка доза ирония и ги заряза. На пустия терен слънцето ги заслепяваше, Мори се вторачи във Вари, сега какво, попита и се огледа, видя, че край ... |
|
Легенда за свети Герард. ... Способна ли е вярата да промени човек? Доколко значима е такава промяна? Възможно ли е заедно със старото име да изчезне и предишната личност? Какво изобщо означава името, и какво - думата "аз"? Средновековна мистерия, в която житието на един светец се ражда на цената на убийства, чудеса, интриги! Ева Банки е родена през 1966 г. в Надканижа, преподава световна литература и творческо писане в Будапещенския университет "Лоранд Йотвьош" и Реформаторския университет "Гашпар Кароли". До 35-годишна възраст публикува само стихове. През 2004 г. излиза първият й роман & ... |
|
Нощ. Буря. Катастрофирала кола. В колата - сама жена. В главата на жената - целият живот, който е водила досега и който я е довел дотук. Мисли, чувства, събития, врязали се в колективната памет, дребни случки, врязали се в нейната памет, сивият, често жесток делник, попарените надежди, премълчани семейни тайни, провалени съдби се нижат в гаснещото ѝ съзнание като на филм, в лабиринт от образи, асоциации, непрекъснато преплитане между минало и настояще. Това е книга за смъртта, всички видове смърт, не само физическата - смърт на времето, смърт на идеите, смърт на мечтите. Но това е и книга за живота, който може да ... |
|
Дерън ни Гриъфа (1981) е ирландска поетеса и есеистка, която пише на ирландски и на английски език. Автор е на осем поетични книги. Призрак в гърлото е първата ѝ прозаична творба, обявена от веригата книжарници Фойлс за Книга на годината в раздел нехудожествена проза. Получава отличията Най-добра нехудожествена книга за 2020 г. и Книга на годината на Ирландските литературни награди Ан Поуст, както и Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз. Една от най-добрите книги на 2020 г. според Гардиън."...силна, завладяваща амалгама от биография и литературно разследване... Ни Гриъфа се отнася с дълбоко разбиране за празнотите, ... |
|
"Написах "Адамова ябълка" лесно, като на шега. Сякаш бях поел въздух с пълни гърди, и когато изплувах на повърхността - вече всичко беше готово. Може да се каже, че това е книга за бащите и синовете. За страшната любов. За ужаса на празнотата. За легалната употреба на лудостта. За деня, който ще отмине. За онзи миг, когато хората няма да има какво повече да си кажат един на друг. В действителност "Адамова ябълка" лесно би могла да бъде нонфикшън трилър. Ако посмъртната маска вече не е литературен жанр. Цяло щастие е, че избрах да пиша само за живота. Нали?" Ласло Блашкович ... |
|
"Баща ми наистина беше футболист, а след това работеше на ведомствена жп линия, баба палеше лампите на железопътните стрелки на гарата в Лиса на Лабе, а мама работеше в очното отделение, където превързваше нищожните ми рани от катеренето по скалите... Но истинските хора и истинските събития са доизмислени, за да се впишат в книгата, а много от тях са напълно измислени, защото не исках да съставям дневник, спираше ме и уважението към личното пространство на близките ми. Основната причина обаче беше, че исках да разкажа историите на персонажи, които търсят в живота най-ценното - неговия по-дълбок и проникновен смисъл. ... |
|
Третият роман на Дорон Рабиновичи "Някъде другаде", преведен на български език и номиниран за "Немската награда на книгата" през 2010 г., завладява с увлекателен сюжет, заплетена интрига и специфичен трагикомичен еврейски хумор. А действието сякаш непрекъснато сменя тоналността и щрихите, поставяйки въпроси, които са продиктувани от съвременните процеси на глобализация и транскултурализация: Какво представлява личностната и националната идентичност за съвременния пътуващ човек, за хората, живеещи между културите? От какво се определят те? От абсурдния мит за произхода, от химерата на етноса, от езика, ... |
|
Камю пише романа Щастливата смърт през 1938 г., но го оставя в чекмедже, за да премине към Чужденецът. Всъщност Щастливата смърт е своего рода предтеча на този шедьовър - героят носи същото име, сходен е, но и различен. Ранният Мьорсо е по-жив, по-жаден за щастие - според своите представи - и е готов на всичко, за да го постигне, дори и ако цената е убийство. Творбата е издадена след смъртта на автора. Албер Камю (1913 - 1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957). ... |
|
Книгата е част от поредицата Разказът - един пренебрегнат жанр. ... Бернар Коман (1960) е френски писател и преводач, роден в Швейцария през 1960 г. Автор е на близо петнадесет произведения - романи (Сянката на паметта, 1990; Флоренция, завръщания, 1994; Риба на сухо, 2007 и др.), сборници с разкази (Мравките на Бернската гара 1996, Дори птиците, 1998; Между двете: детство в Ажоа, 2007 и др.), есета. От 2004 г. отговаря за поредицата Fiction & Cie на парижкото издателство Сьой. Сборникът Всичко отминава носи на Коман наградата Гонкур за разказ през 2011 г. Деветте истории във Всичко отминава разкриват отрязъци от ... |
|
Едно поколение от автори в австрийската литература - Роберт Шиндел, Роберт Менасе и Дорон Рабиновичи се самоопределя с погледа си към историята като поколението Ангелус Новус, повлияно от наблюденията на Валтер Бенямин за ангела на историята: "Има една картина на Клее, която се нарича Ангелус Новус. На нея е изобразен ангел, който изглежда така, като че има намерение да се отдалечи от нещо, в което се е вторачил. Очите му са изхвръкнали, устата му е разтворена, разперил е крилата си. Така трябва да изглежда ангелът на историята. Той е обърнал лика си към миналото. Там, където ние виждаме низ от събития, той вижда ... |
|
"Всичко това е любов" не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения. Майсторски подбраните и разказани тук истории ни грабват не с оди за страстта, а с разголването на различни, често груби и стъписващи, дори поразяващи образи на любовта, които се запечатват в съзнанието и остават дълго в нас. Авторката на "Моето опяване" затвърждава ... |