Седемнадесетгодишната Ноа Морган обича тихия си, нормален живот в Торонто. Но той приключва в мига, в който майка ѝ се завръща от круиз с неочакваната новина, че се е омъжила за милиардер и двете се местят в Лос Анджелис. Ноа се оказва хвърлена директно в море с акули - непознат и бляскав свят на незаконни улични състезания, разюздани партита край луксозни басейни и компанията на разглезени и нагли наследници на огромни богатства. A новият ѝ доведен брат Никълъс е най-разглезеният и най-наглият от всички. Арогантен, студен и безумно привлекателен, Ник е всичко, което тя мрази, особено когато разбира, че ... |
|
"Как се раждат самодивите" е плод на безгранична любов към българския фолклор и на силна самодивска магия. Започната по самодивско време и завършена по Водици, тя е живо доказателство, че магичното по нашите земи е още живо. Сборникът съдържа разкази на фолклорна тематика и богато разнообразие от информация на тема български народни вярвания, обреди и легенди. На страниците на книгата оживяват магични същества като змейове, самодиви и караконджули. Разказите за Странджа и нестинарите, за кукерите, самодивите и змейовете, събуждат древно знание, закодирано в българските ни души и шептят своите тайни. Ние просто ... |
|
"Герой на Нашето време", уважаеми господа, е настина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие. Все пак ще ми кажете, че не може да бъде толкова лош, а аз ще ви кажа: щом вярвате във възможността да съществуват всички трагични и романтични злодеи, защо тогава не вярвате в действителността на Печорин? Щом се любувате на измислици, не намира у вас пощада? Може би затова, че в него има много повече истина, отколкото бихте желали? Ще кажете, че нравствеността не печели от това. Извинявайте. Твърде много хранихме хората със сладкиши; стомахът им ... |
|
В своята "История на английската литература" проф. Марко Минков пише, че с публикуването на "Манфред" Байрон става говорител на епохата си и си осигурява трайно място в европейската литература. С изобразеното в поемата титанично отчаяние и с вулканичните страсти на своя герой, но най-вече с несъкрушимостта му, той покорява въображението на едно разочаровано от неуспеха на Френската революция и уморено от Наполеоновите войни поколение. Според други критици именно той е личността, която най-ярко изразява присъщото на романтизма богоборчество. Като почти всички безсмъртни творби на поезията, а и на ... |
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
|
Обич е първата стихосбирка на авторката Веска Николова. В нея тя вниква дълбоко в сложния свят на човешката душа, разкрива огромната си обич към хората и изследва фините струни на женското светоусещане. Пътека Дали ще се родя повторно от пепелта на този ден? Тежи лозницата на двора и капе залез позлатен... Как мрака и въздухът се сгъстяват! Гори в тревога мисълта! Ще съм ли същата отново, когато дойде утринта? Когато стъпки отшумели пътеката ще ми даде и ще ми каже: Своя спомен горчив от тях да изпредеш! Дали след време ще открия пътека друга в този свят, където дните ми отново с горещи стъпки ще вървят? Не зная... ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
"Казват, че първата целувка трябва да се заслужи. Дявол със скрито зад маска лице открадна моята първа целувка под черното чикагско небе. Казват, че са свещени обетите, които даваме в сватбения си ден. Не бяхме излезли от църквата, а моите вече бяха престъпени. Казват, че сърцето може да бие само за един мъж. Моето беше разкъсано на две и кървеше за двама съперници, които се бореха за него до самия нерадостен край. Обещана бях на Анджело Бандини - моята единствена любов и наследник на едно от най-могъщите семейства в Чикаго. От любимия ми ме отне сенатор Улф Кийтън, който изнуди баща ми със собствените му грехове, ... |
|
Есен край морето Мътномлечното море сред мъглата бяла спи до късно. Есен е. Нищо не прехвърква. Слънцето и то къде вече час е спряло? Свърши лятото и тук стана всичко мъка. Рибите избягаха, раците се скриха. Няма ги медузите - никой не минава. Бризът шепне с пясъка - толкова е тихо. Само в жълтите листа лятото остава. Павлина Павлова Павлина Павлова е завършила УНСС в София. Тя е авторка на поетични книги, повечето от които са част от фондовете на най-големите световни библиотеки. Носителка е на много награди за радиожурналистика и поезия, на национална награда за детски роман 1989 г., и на няколко Европейски ... |
|
Книгата е част от поредицата "Магика" на издателство "Изток - Запад". ... Въпреки че днес е по-известен с "Изгубеният свят" и историите си за "Шерлок Холмс", Артър Конан Дойл (1859 - 1930) е смятал, че най-доброто му произведение е "Белият отряд" (1891). Действието в този исторически приключенски роман се развива по време на Стогодишната война в Англия, Франция и Испания през 1366 - 1367 г., и ни връща в славните времена на романтична любов, трубадури и рицарски турнири, приятелство, саможертва и подвизи. За основа на романа са послужили и реално съществували личности, ... |
|
Силвия Кристъл е автор на нашумялата трилогия "Плътта на пеперудата" и "Ловът на пеперудата", на романите "Довереникът", "Сезонът на лунатиците", "Играта на слепците", "Булевардът на лъжите", "Сърца от пепел", "Сласт", на трилърите "Анонимус", "Лявото око на Рембранд" и др. "Във всяка любов има степени на докосване. С някои хора достигаш до повърхностния пласт на близостта. До обвивката на усещанията. До външната страна на възприятията. С други проникващ в дълбините на най-съкровените чувства. Спускаш се в бездните ... |
|
Книгата е част от поредицата "Класици на жанра" на издателство "Пергамент Прес". ... Представяме ви отец Браун, симпатичния нисичък свещеник детектив с простодупното лице и голям чадър, който знае повече за тъмната страна на човешката природа и за престъплението от самите престъпници. Откъде идва неговата необикновена проницателност? Отговорът дава самия той: "Никога ли не ви е идвало на ум, че човек, който не прави нищо друго, освен да слуша за истинските грехове на хората, няма как да не познава човешкото зло?". За разлика от Шерлок Холмс, методът на отец Браун е по-скоро интуитивен, ... |