В изданието са представени: Аврелий Августин; Дионисий Псевдо-Ареопагид; Фредегизий от Тур; Пиер Абелар; Гийом от Конш; Магистър Тиери от Шартър; Аделард от Бад; Хонорий Августодунски; Бонавентура. Книгата е част от поредицата Средновековни философи на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
През 1818 г. тридесетгодишният Артур Шопенхауер завършва и публикува своето съчинение "Светът като воля и представа". Всичко, което Шопенхауер създава след това - през 72-годишния си живот, е защита, разработка на детайли и подробности, конкретизация на неговото основно произведение. Така че ако има автори на едно произведение, между тях без каквото и да е съмнение попада и Шопенхауер. "Светът като воля и представа" е orus vitae, произведението на живота на Артур Шопенхауер. Сам авторът е гледал на "Светът като воля и представа" като на свое най-представително съчинение, като плод на цялото ... |
|
|
На Луций Аней Сенека са единствените съхранени римски драми, но никой не се сеща за тях. Почти 20 века и почти без прекъсване се четат неговите Нравствени писма до Луцилий - свидетелство за мъчителното и почти безуспешно справяне с етичните терзания. ... |
|
|
Ако философията на Хегел е намерила най-яркия, най-силния, най-завладяващия си израз в едно от произведенията на мислителя, това е несъмнено във Феноменология на духа. Изпълнена от първия до последния си ред с едно шеметно движение, с опиянението от силата на собственото мислене, от мисленето на един титан, а също от убеждението, че прави революция във философията, в мисленето изобщо, и открива със себе си една нова епоха, загадъчна, тъмна и дълбока, трудна както никоя друга книга, тя винаги ще бъде предизвикателство за онези, които не жалят сили да проникнат в нейните глъбини и нейните тайни, за хората на мисленето ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
|
Съчинения. ... В настоящото издание българският читател ще се запознае с някои от най-значимите студии на Ортега, както и с издаваните за първи път негови изследвания за Кант, Хегел, Платон, Лайбниц и др. Тук представяме "Бунтът на масите" (1930) - съчинението, квинтесенция на социологията на Ортега, с което той придобива световна популярност. Тук излизат преведените за първи път на български език студии "Мирабо или политикът", "Кант", "В столетието на Хегел" и "Самовглъбяване и алтерация". Хосе Ортега и Гасет (1883 - 1955) е бележит испански философ, социолог и ... |
|
|
"Какъв е приносът на Цицерон за разбирането на понятието държава и за нейното най-добро организиране и управление? Преди него гърците също заявяват, че законите трябва да управляват държавата, че целта ѝ се свързва с добрия живот на семействата и т.н. Заслугата на Цицерон се състои в това, че доразвивайки теорията на Аристотел, той обосновава и юридизира съдържанието на понятието за държава - res publica. Доминира мнение сред представителите на правната романистика, че римляните не са създали свое учение за държавата и са отделили много по-малко внимание на публичното право в сравнение с частното. Може би е ... |
|
|
Книга двадесет и пета от поредицата "Философия за всеки". ... Ибн Сина, известен с латинизираната форма на името си Авицена, е вероятно най-значимият арабски философ, учен и енциклопедист и един от най-великите мислители в средновековния свят. Работи по обширни по обем теми - от човешкото тяло и законите за движение на небесните светила до принципите на възприятието, понятието за душа, математически парадокси, естетически проблеми, особеностите на езика и какво ли още не. Заради уникалната амалгама от тезите на аристотелианството и на ислямската теология във философските му разбирания учените го определят като ... |
|
|
В изданието са представени: Тома от Аквино; Сигер от Брабант; Боеций от Дания; Документът по осъждането на Авероистите; Димитрий Кидонис; Хайнрих Сузо; Аноним; Одон Ригалдус; Бонавентура; Роберт Килуордби; Джон Дънс Скот; Уилям Окам. Книгата е част от поредицата Средновековни философи на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Като се изключат Държавата и Законите, Теетет е най-пространният диалог на Платон (427-347 г. пр. Хр.). Голямата му тема е проблемът за знанието. Отнася се към по-късните произведения на атинския философ, създадени след Пирът, Федър и Държавата. Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между ... |
|
|
Престъпният човек - според класификацията на Чезаре Ломброзо, обобщена накратко от дъщеря му Джина Ломброзо-Фереро (с предговор от проф. Ч. Ломброзо). Чезаре Ломброзо (1835 - 1909) е доктор по медицина, психиатър и основател на италианската Школа по позитивна криминология, заради което го наричат баща на криминологията. Създава теоретичните и практическите основи на криминалната антропология. Роден е във Верона, учи в Падуа, Виена, Париж и Торино, работи като военен лекар (1859), надзорник на психиатрична клиника (1871), преподавател по съдебна медицина (1878), професор по психиатрия (1896) и по криминална антропология ... |
|
|
Знаменитият метафизически поет и проповедник Джон Дън е съборен на легло от тежка болест, която го отвежда до границата на смъртта. Опитни специалисти, включително личните лекари на краля, се затрудняват да открият причината на заболяването и да проведат лечение. Пациентът е напълно изтощен, няма сили да продължи редовните си проповеди в храма и е обзет от мисли за края. Най-лошото постепенно отминава. Първото, с което се захваща след това, е да опише възникналите по време на болестта преживявания и размисли. Тези изповеди излизат от печат в книга, озаглавена "Богопосвещения по внезапни поводи и различните степени на ... |
Книги
