Вторият том включва стихотворения и поеми."Аз не познавам друг български поет, който тъй отблизо да е сроден с цялостната народна душа и тъй дълбоко да е почувствал нейната мощ. Той а обичаше той живееше с нея - за него възпроизвеждането на тая душа се налагаше не от литературни съображения, не от изискванията на някоя школа, а от една дълбока вътрешна потребност. Когато изобразява нея, той изобразява в същото време и себе си, слива се всецяло с нейната стихия, без да се обезличава, без да жертва своята индивидуалност. Не трябва да се забравя, че Слвейкова големият художник се обуславя от една мощна индивидуална ... |
|
|
"Пенчо Славейков не беше само поет. Силата на неговия дух не се изчерпва само в областта на поетическото творчество. До края на живота си той се бори упорито за създаването на една по-висока духовна култура. В тази борба той прояви и необикновена воля, и съзнание, което го издига високо над нашата действителност. Нищо не можа да сломи тая воля - нито страданието, нито безмислостните удари на съдбата, нито жестокостта на нашите условия. За него беше ясно, че духовната действителност, сред която се задушаваме тук и в която се обезличаваме, трябва да бъде превъзмогната преди всичко в съзнанието ни. Може би тая ... |
|
|
Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков. Книгата е част от поредицата Съчинения в 5 тома от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Дебютният роман на Камелия Панайотова е болезнено автофикционално брожение по следите на изгубения дом и несъстоялото се родителство. Красив разказ за майката, за изоставянето и живота с липсата, за насилието над ума и тялото, за истинското сестринство и окончателното откъсване от утробата. Той ще продължава да е зловещо актуален, докато светът продължава да гледа на жените като на едно парче месо. В Ане самото име на героинята вика към майката - за да я намери съвсем другаде." Антония Апостолова "Ане ще ви припомни, че има много начини да бъдем жестоки към себе си. Но и че там, в суровия свят, някой ни ... |
|
|
Сборникът е посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Георги Божинов. "Смок свири на върба, всички жабки той събра..." е стих от стара детска песничка, нещо като бивалици-небивалици, малко нещо като щяло-нещяло, шарени приказки... Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси. Писани са в различни периоди - от 1937 година до края на 90 -те. В сборника те не са подредени хронологично - хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и ... |
|
|
"Странично осветление е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история. Острият език, поетически и пълноводен, гневен и крехък прониква в психологически дълбочини и вае трагикомични сцени. Изправени сме пред вечните теми за изкуството и свободата на артиста, за личното пространство, за трансформирането на болката във воля за творчество. В тази книга има смях и култура, Бийтълс и Анди Уорхол, София и нейната жълта тъга." Петя Хайнрих "По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ... |
|
|
Човешката душа е изтъкана от диаметрални противоположности: любов и омраза, корист и себеотрицание, състрадание и жестокост, принизяващи инстинкти и извисяващи пориви на благородство. Да опознаеш себе си означава да се гмурнеш в дълбините на човешката психика и да надникнеш през ключалката на килията, в която всеки от нас е заключил своето животинско начало: кръвожадния звяр, от който сме произлезли и за който предпочитаме да не говорим. Малцина автори са дръзвали да надникнат през тази ключалка, а още по-малко да отворят вратата и да се изправят лице в лице със своята тъмна страна. Именно това прави Странният случай с ... |
|
|
Творба завещание, хроника на едно детство, а детството е посвещаване в тайните на живота, Като хроника на детството на едно момче. Като картина на живота в една многоетническа провинция на Кралство Югославия в навечерието на Втората световна война. Като огледало на живота на еврейската диаспора в тази част на Балканите. Като галерия от неповторими образи, видени през неподкупния детски поглед. Но преди всичко Semper idem е книга, излъчваща нежност, топлота и обич. Достойнство. Благородство. Човеколюбие. Деликатен хумор. Потапяш се в нея с желанието никога да не свършва. Надписът Semper idem, дал заглавието на книгата, ... |
|
|
"Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей." Пол Остър "Мехмединович пише за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. Мехмед, червената бандана и снежинката е книга, с която започва и завършва историята на литературата." Миленко Йергович "Страшна и прекрасна книга, великолепна в прославата на писането и възвишена в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като ... |
|
|
"Дядо Славейков: това просто име го обгръща с родствени симпатии, с искрената привързаност на няколко поколения, които виждат в неговото пъстро писателско дело първото задоволение на една ранна и незакрепнала своя нужда: нуждата от песен. Дори и тогава, когато музата на П. Р. Славейков му нашепва лични, интимни мотиви, над тия мотиви стои общественото чувство; и интимните песни на П. Р. Славейков имат своята обществена цел - да обогатят чувството на народа или дори да му служат само за пеене на мястото на всеобщо петите тогава гръцки и турски песни. Същото това обществено чувство разкарва дядо Славейков накръст по ... |
|
|
"Това, което прави впечатление у публицистичната дейност на Славейков е, че той винаги излиза от установени, свързани със самата негова натура демократични схващания. Славейков до такава степен е бил сроден със своя народ, толкоз отблизо го е познавал, че когато е говорел от трибуната на своя вестник, винаги е имал право да заяви, че чрез него говори самият народ, че неговото желание е желанието на народа. Разбира се, той не заявява това, не се гордее със своя вроден демократизъм - не тоя демократизъм се чувства във всяка негова статия; - винаги се долавя в неговата публицистика, че той никога не дели себе си от ... |
|
|
"Във времето на Петко Р. Славейков и съобразно политическите баталии, водени тогава, и проблемите, които народът и обществото ни са трябвали да решават бързо, да се осъзнаеш като част от нацията, трябва да проумееш и да свикнеш с тази мисъл, че си различен, но свързан с в обща родствена връзка с други като тебе. Това индивидуално различие прави нацията различна от другите нации. И тя е длъжна да осъзнава различието си, да го отстоява и чрез него да съществува. Това ѝ е нужно, за да види преди всичко враговете си - тези, които я потискат, поробват и желаят да я претопят в себе си или да я унищожат. ... |
