"Едно голямо зло в живота е злобата и враждата между хората. Тя разваля братските човешки отношения и прави и от приятелите врагове. Попитали ли: "Защо тия съседи не си говорят?", чувате: "Скарали се!" Попитате ли: "Защо тия приятели не се поздравяват?", отговарят ви: "скарали се! Попитате ли: "Защо тия роднини не се посещават?", следва пак същия отговор: "скарали се!" Познавате две добри семейства. И едните, и другите поотделно са много мили люде. Но помежду си не щат ни да се видят, ни да се чуят. Бесът на враждата е влязъл помежду им и не им дава да се помирят ... |
|
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
|
|
Беседи върху Десетте Божии заповеди. "Любовта се познава по делата. Да любиш някого само на думи, без дела на любов, е все едно да си въобразяваш, че храниш гладния, като му показваш картини, дето са нарисувани вкусни ястия, и че обличаш голия с празните си обещания, които никога не мислиш да изпълниш. Св. Йоан Богослов затова е казал: "Чеда мои нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!" (1 Иоан 3:18). Любовта се доказва с жертвите, които се правят за нея. Ако истински обичаш някого, ти си готов много жертви да направиш за него, та дори и живота си да му поднесеш. Тъй се доказва и любовта към ... |
|
|
Беседи върху блаженствата. Запитаме ли се защо е тъй нещастен човекът, дори когато има всичко необходимо за тукашния си живот - и здраве, и имоти, и земни удоволствия - ще видим, че е нещастен, понеже му липсва единение с Бога. А той е скъсал връзката си със своя Творец, защото се е свързал с греха. Отделен от Бога, човекът е неспокоен, защото Бог Единствен може да даде на душата жадуваното щастие, за което я е създал. ... |
|
|
Книгата представлява обширно тълкование на молитвата на св. Ефрем Сирин, която така често чуваме по време на богослуженията през Великия пост: Господи и Владико на моя живот! Не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие! Но дай на мене, Твоя роб, дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов! О, Господи Царю, дай ми да виждам своите прегрешения и да не осъждам брата си! Защото си благословен во веки веков. Амин! Архимандрит Серафим подробно разглежда споменатите в тази молитва грехове, от които се молим Бог да ни избави. Той ни посочва и начините за борба с пораждащите ги страсти, а сетне, като ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
|
Книгата изобилства с ценни наставления върху молитвата, трудолюбиво събрани от светоотеческите творения. С присъщата си скромност архимандрит Серафим предоставя на св. отци честта да бъдат учители, а сам с радост се нарежда в редицата на техните ученици. Но в назидателните разсъждения на автора и в ярките примери, които той съумява да предаде леко и достъпно, не остава скрит и собственият му богат духовен опит. Книгата е незаменимо ръководство за всеки православен християнин, търсещ живата връзка с Бога чрез молитвено общение с Него. ... |
|
|
Видове магии и как да се изчистим от тях сами. ... Представете си, че човек е като съд, пълен с енергия. Когато му направят магия, тази енергия изтича и той започва да боледува. Магиите са опасни, защото ви оставят без здраве, любов, пари и късмет. Истината е, че на всеки може да бъде направена магия, след като свалят защитата, която той има по рождение, дори и да не вярва в магии. От тази книга ще научите всичко, което сте искали да знаете за магиите, но не е имало кого да попитате. И най-ценното - ще разберете защо ви правят магии, кои са хората, които ви ги правят, и как сами да се изчистите от различните видове: ... |
|
|
В книгата се набляга на факта, че най-важната цел в християнския живот е спасението на човешката душа. Това може да се постигне само от хора, притежаващи духовно здраве. Първи и най-важен признак на здравето на душата е осъзнаването на нашата греховност, осъзнаването на това какви окаяни грешници сме ние. След това идва необходимостта да се направи всичко възможно да очистим нашия вътрешен духовен свят от нечистотата на допуснатите от нас грехове и страсти, да очистим сърцето си, защото Иисус е казал: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Матей 5:8). Но в този си стремеж към духовна чистота човек ... |
|
|
Съставител: Мария Козовска. ... Свети преподобни Йоан Рилски Чудотворец, както официално е известен в православната църква, от векове е смятан за най-великия български светец и отшелник. Още приживе го наричат земен ангел и небесен жител. Славата му обаче далеч не е само заради силната му вяра и отшелнически живот. Всеобщата любов към него е преди всичко заради заслугите му към българския народ, а също и заради неизменната целебна помощ, която оказва на всеки, който със сърце и вяра отправи молитва пред мощите му или пред някоя от чудотворните му икони. Хората просто знаят, че той е духовният закрилник на страната ни в ... |
|
|
Наблюдения върху Откровението на Йоан."Размишленията в тази книга се основават, наред с другото, на мои дванадесет лекции, изнесени в Щутгарт, Берлин и Мюнхен през зимата на 1940/41 г. По това време живо говореше и съдбата на настоящето. Последната част от няколко лекции беше изнесена, докато течеше въздушната тревога. Непосредствено след изнасянето на втората част от лекциите в Берлин и Мюнхен във Великденските дни на 1941 г. Християнската общност беше забранена, цялата литература конфискувана и унищожена, а служителите бяха изпратени в затвори и концентрационни лагери. Част от наблюденията върху Апокалипсиса бяха ... |
|
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
Книги
