"Като републиканец по убеждение, като горещ демократ и революционер, по начало той не е можел да апелира и да иска ръката на монархическите държави. Той е бил не само против османското тиранство, но въобще против всички деспоти на вселената, както са били и неговите последователи Левски, Ботев и пр. Тия именно негови широки принципи го възвишават още повече, тия са, които ще го укрепят да бъде той велик между нас и въобще между человечеството на стотини години. Ако той беше чист патриот в ограничена смисъл на тая дума, ако той беше наострил своето перо само против едни турци, то отдавна името му щеше да бъде ... |
|
"Публицистиката на Каравелов носи горещия печат на импровизацията, на моментното и ослепително хрумване, на внезапната силна и оригинална метафора, на спонтанната фраза, в която резонират мълниеносните отблясъци на остро поразяващата сатира; но заедно с това тая публицистика е плод на зрял ум, чиито енциклопедически способности завладяват, на дух, побрал в себе си синтеза на явленията, тя е резултат на дълбокото и добросъвестно проучване на фактите, тя е натрупваният бавно и систематично изблик на интелекта, постигнал истината за себе си и за Отечеството." Иван Гранитски Книгата е част от поредицата ... |
|
"Каравелов е нов тип личност. Той изхожда от нова епоха, свидетелства за нея и я изразява в цялата и пълнота и смисъл. Ние виждаме един голям писател, проникновен мислител, публицист с удивителната способност да анализира и убеждава с аргументи в правотата на своите идеи, разказвач от най-високо равнище, който пише просто и ясно, увлекателно. Любен Каравелов преодолява жанровата недостатъчност на модерната българска литература и я утвърждава като пълноценна литература на новото време. Писателят владее и се възползва от богатството на книжовния език и показва неговите огромни възможности да изразява всякакви ... |
|
"Издавал той вестник в чужда земя, условията били десет пъти по-мъчни, отколкото сега, имало голяма нужда от двусмислени фрази, от гладене и мажене, но той е удържал бляскаво своята публицистична непорочност. Още повече: от година на година вестникът му ставал все повече и повече смел и остър. Тогава България, както един вестникар, много повече имали нужда от високи поддръжки, много трябвало да се хвали и кади тамян, но покойният не е направил ни едното, ни другото. Напразно търсихме ние в неговия вестник да се правят поклони на Европа и нейните самодържавци, напусто ние търсихме да се апелира към цивилизацията и към ... |