Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
|
Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал, и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността. Петър I Велики е (1682 - 1725) ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал, и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността. Исабел Кастилска (1451 - 1504) е ... |
|
|
Исландия се готви да отбележи 200-годишнината на Рейкявик! Годината е 1986 и предстоят редица важни местни и международни събития. Неочаквано вниманието е привлечено от разследването на журналиста Валур Робертсон. Той е решен да разкрие най-обсъждания неразгадан случай в историята на Исландия - изчезването на Лара. Видяна за последно през лятото на 1956 година на остров Видей, където работи като помощница на авторитетна двойка, от Лара няма и следа. Напуснала ли е острова наистина? Къде ли е отишла? Дали е жива още? Какво се е случило с Лара? Ако 30 години си прикривал истината от всички, на какво ли си готов, за да не ... |
|
|
Творбата е роман, издаден през 1886 г. в който Зола е изобразил себе си и своите другари, роман, който предизвиква остра реакция от страна на най-добрия му приятел - художникът Сезан."Той отпусна глава, с неопределен жест и угаснал глас пророни: – Боже мой! Какво страдание! Тогава Кристина го привлече с ръце до устните си. Целуна го нежно, докосна с топлия си дъх сърцето му. – Мълчи, мълчи, обичам те! Възхищаваха се един от друг след случката с картината, която постепенно ги беше свързала, приятелството им завърши с тази нежност. Мракът ги обви, те останаха прегърнати, изгубени, облени в сълзи при тази първа радост ... |
|
|
Историческият роман Вазови - шапки долу! на писателката Павлина Павлова разкрива в пълнота биографията на народния поет Иван Вазов, на брат му Владимир Вазов и на останалите членове на фамилията. Уж всички знаем кой е Иван Вазов, но се оказва, че всичко, публикувано за него, е някак фрагментирано и образът му се губи, душата му остава извън нашето внимание. Сега Павлина Павлова запълва тази празнина, намерила оригинален начин да ни срещне с любимия автор, както и с неговите най-близки и обичани хора. Ще можете да прочетете интересни случки и истории с Атанас Буров и Пейо Яворов, с д-р Кръстев и Пенчо Славейков, с ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
|
Мариано Реновалес има уникален талант, който го превръща в най-известния и скъпоплатен художник на Испания. Роден в семейството на скромен селски ковач, той стига до елита в Рим, Париж и Мадрид. Животът му е белязан от бедност и богатство, слава и падение, аплодисменти и критики... И две жени - изящната Хосефина, за която се оженва, и ослепителната графиня Де Алберка, която става негова любовница. Но защо се случва така, че когато най-накрая получим това, което сме желали, то ни е малко? А ако губим това, което прави живота ни непоносим, ние отново го искаме обратно, иначе ще сме нещастни? Ние сме такива: бедни, излъгани ... |
|
|
Един различен Бърдаров... Сърцето на футболен запалянко и писател в едно... Вдъхновяващи, очароващи и изненадващи разкази по действителни събития... Истории за волята и силата да се борим до последната минута, когато всички останали вече са се отказали..."Футболът ме научи никога да не се предавам, да вярвам в себе си и да се боря до последната минута." Георги Бърдаров В тази книга футболът е само фон, на който се разиграват човешки съдби и драматични истории. Това е книга за силата на човешкия дух! Със сигурност между финтовете, дузпите, червените картони, сълзите на победените и сълзите на шампионите, ще ... |
|
|
Рут (1853) е първият достигнал популярност роман на Елизабет Гаскел, в който главна героиня е падналата жена. Това е забележителна история за любовта; за лъжите, измамата и последствията от тях; за семейството, което може да бъде както убежище, така и средство за манипулация и потискане на личността. Книгата оголва викторианското лицемерие и двойните стандарти, касаещи мъжкото и женското поведение. Елизабет Гаскел изгражда майсторски, психологически издържан портрет на жена, която остава чиста и непорочна в сърцето си въпреки всички предизвикателства на съдбата. Романът е бил забраняван и дори изгарян на някои места във ... |
Книги
