Знаменитата студия на Валтер Бенямин (1892 - 1940) "Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост" не е единственият негов текст за еволюцията на медиите и значението им за съвременния човек. В настоящия том са събрани най-представителните му съчинения, разкриващи медийната природа на човешката цивилизация. За разлика от много свои съвременници Бенямин не се интересува от спецификата на различните художествени езици, а от общите принципи, по които човешката психология, технологиите, социалните отношения определят актуалните форми на общуване чрез произведенията на изкуството и ... |
|
Трето преработено и допълнено издание. ... "Вярваме, че настоящият труд ще помогне за решаването на въпроси, свързани с приобщаването, възпитанието, обучението, образованието и социалната интеграция на децата и ученици със специални образователни потребности. Оставаме с ясното съзнание, че темата далече не е изчерпана, тъй като това е само началото на изследването на всички възможности, които ресурсното подпомагане предлага. Надяваме се, че чрез поставянето на тази сериозна проблематика на обсъждането и дискусия бихме могли да ангажираме и да направим съпричастни много различни институции, родители, неправителствени ... |
|
100 начина да защитите детето си. Какво е и какво не е тормозът в училище? Как да го разпознаем? Какви са признаците, че детето ни е жертва, и как да го защитим? Какво трябва да се направи, за да бъде прекъснат цикълът на насилие в класните стаи, и как да помогнем не само на жертвите, но и на насилниците? Насилникът, жертвата и наблюдателят са три роли в трагедия, която ежедневно се разиграва в домовете ни, в училищата, на детските площадки, улиците и работните места. Пиесата е истинска, а последствията могат да бъдат смъртоносни. В Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят един от най-уважаваните ... |
|
От първата си лекция на 13 октомври 1755 г. до средата на летния семестър на 1795 - 96 г. Имануел Кант води 279 редовни курса, разпределени според дисциплините както следва: логика - 56 пъти; метафизика - 53; география - 49; морална философия - 28; антропология - 24; физика - 21; математика - 15; естествено право и право изобщо - 12; философска енциклопедия - 10; естествена теология - 4; педагогика - 4; механика - два пъти; минерология - веднъж. В повечето случаи това са публични лекции, които е задължен да предлага всеки понеделник, вторник, четвъртък и петък; някои от тях минават и като privatissima, частни занятия ... |
|
Макар че е последна и издадена посмъртно, Митът за държавата е една от най-четените книги на немския философ и историк на културата Ернст Касирер (1874 - 1945), известен най-вече със своята философия на символните форми. Тази последна творба Касирер посвещава на теми от областта на политическата философия, разглеждайки мита най-вече в динамичния исторически контекст на идеи и доктрини за държавата, за нейното възникване и функциониране. Пред читателя възкръсва, макар и непълна, поредицата от представи за държавата, започваща от митологиите на древните общества, през Платон, Аристотел и Плотин, Отците на църквата ... |
|
Настоящата монография, посветена на известния персийски поет и мистик Джалалуддийн Руми (1207 - 1273 г.) е написана на финия граничен език, който задоволява едновременно изискванията на специалиста и тези на неизкушения читател, непознаващ дори самото име "суфизъм". Авторът на книгата, Ева дьо Витре - Мейерович (1909 - 1999 г.) е философ по образование, родена в Париж, но посветила изцяло живота си на Ориента, където днес почиват тленните ѝ останки. Положена след смъртта си край сянката на самия Руми в турския град Коня, Ева Мейерович засвидетелства приживе необичайна преданост към личността и светогледа ... |
|
"В началото беше Ковид". Може би това ще е първата ви мисъл, когато започнете да четете книгата. Матиас Десмет прави безпощаден анализ на абсурдния характер на много от решенията и действията, които се прилагаха в по-голямата част от света по време на пандемията. Само че книгата не е изобличителен трактат за погрешните и вредни за обществото мерки, с които властите се опитваха да се справят с пандемията. Става дума за много по-дълбок, фундаментален проблем. Кризата с Ковид-19 е просто последният ярък и тревожен симптом на друга, по-коварна и сякаш невидима болест, която разяжда човечеството от дълго време. ... |
|
Късният Хайдегер и въпросът за преодоляването на метафизиката. ... След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция - тази на късния Хайдегер - да бъде наново реконструирана и анализирана в основанията и прозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината ... |
|
Сборникът с три текста от Кеймбриджкия период на големия философ Лудвиг Витгенщайн запълва сериозна празнота в българската философска книжнина. Без съмнение е последният му текст, върху който той продължава да работи до смъртта си на 29.04.1951 г. В него Витгенщайн се стреми да изобличава философските патологии на езика. Но същевременно в размишленията му се очертава и някаква положителна позиция: нашето знание почива върху основи, които са отвъд обсега на критиката и рационалния контрол. Култура и ценност е подборка на фрагменти от целия Кеймбриджки период на Витгенщайн. Тя подпомага разбирането на Витгенщайновата ... |
|
За какво е човешкият живот? Какво означава да си истински човек? Предопределен ли съм от условията при моето раждане, или мога да ги променя? Как разбирам и се справям с надеждите, страховете и тревогите, които оформят живота ми? Това са екзистенциални въпроси. Те не изискват цялостно обяснение за природата на реалността. Нито пък може да им се отговори с научни понятия. Те започват с основния факт, че хората живеят в релация със света около тях. Хората имат проекти, които искат да осъществят; техните избори са основани на надежди за бъдещето. Все пак животът е краен и ние се изправяме пред неизбежната смърт. И какво, ... |
|
"Развитието на философията през двайсете години на XX век бе съсредоточено предимно върху езика на науката и за този на пръв поглед необичаен развой имаше много причини. Философите в началото на XX век бяха уморени от метафизика и онтология, бяха уморени от школната философия и нейните азбучни истини, наследили духа на последните архитектоници във философията. Величието на една идея е в това да бъде развенчана. Ако парадигмата на Коперник не бе заменила парадигмата на Птолемей, щяхме ли да ценим нейна-та значимост, или просто щяхме да я приемаме като досадна очевидност, толкова досадна, колкото безброй пъти да ... |
|
Карл Раймунд Попър (1902 - 1994) е австрийско-британски философ и общественик. Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на XX век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за истина, а по-скоро се опитват ... |