С предисловие от З. Стоянов. Издадена за първи път с този предговор от издателство Независимост от Скоропечатница на К. Т. Кушлев, София, 1886 г."Всякога проклетата Русия, когато е имала бой с турците, е лъгала бедните и простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой, че уж идва тях да освободи. Но нейната цел винаги е била да разори тяхното мило отечество, и да ги преселва малко по малко в земята си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, в нито един от договорите с Турция не е споменала нищо добро за българите, ако и да се имала най-добра възможност за това. Тя винаги е гледала единствено ... |
|
|
По стъпките на Вълчан войвода и неговото злато. ... В тъмата на миналото като скитници в мрака се появяват силуетите на безброй герои, дали живота си за свободата на България. Някои от тях са безвъзвратно забравени, други честваме всяка година, а трети, въпреки че не са официално признати, са намерили място в сърцата на хората. Най-известният и обичан такъв герой е Вълчан войвода, който и днес живее в паметта на народа ни чрез митове, легенди, песни и писания. Освен с героичните си подвизи Войводата е познат и като основен вдъхновител и участник в стотици иманярски предания. В книгата си "Скитник в мрака" ... |
|
|
Тук за първи път са събрани някои от многото есета и лекции от Норман Дейвис, автор на популярните и критично приветствани "Европа", "Островите", "Европа във война" и "Въстанието 44". Обхваща повече от петнадесет години от забележителната му кариера, тази внушителна колекция се обръща към много от проблемите, които продължават да доминират политическия и културния климат в днешна Европа. От античния произход на идеята за Европа до разделението между Изтока и Запада по време на Студената война, от еврейския и ислямския елемент в европейската история до експанзията на Европа по други ... |
|
|
Именникът на хунобългарските канове почти век и половина е обект на много изследвания, но досега нито едно заключение не е прието от науката като напълно задоволително. Невъзможността на изследователите да разчетат паметника произтича от трудното определяне на неговото леточисление /календар/ и неговото летоброене /хронология/ и приравняването им към известните други източници дати и периоди. Трудност, която се дължи на погрешни, както авторът ги нарича "мирогледни представи" за характера на древната хунобългарска астрономия. Именникът е задоволявал нуждата от внасяне на леточислен и летоброен ред за хода на ... |
|
|
Сборник в чест на Стефана Стойкова ... Този сборник е съставен по идея на секцията за словесен фолклор в Института за фолклор при БАН и е израз на дълбоко уважение и признателност към Стефана Стойкова - изтъкнат изследовател на българския фолклор и на народните ни традиции. Сборникът включва 30 статии и подробна библиография на трудовете на Стефана Стойкова. Той е твърде разнолик и по съдържание, и по приложените изследователски методи. Като се опитват в различна степен да влязат в диалог с идеи и разработки на юбилярката, авторите представят всъщност разнообразието в българската хуманитаристика, привлекателното съчетание ... |
|
|
Книгата е посветена на един от главните проблеми във все още слабо изучената традиционна култура на турците хетеродоксни мюсюлмани (къзълбаши, алиани) в България. Въз основа на разнообразни извори – агиографски и исторически съчинения, устни предания и данни от обредността – изследването представя седем от най-почитаните в миналото и днес мюсюлмански хетеродоксни светци. Наред с откриването и подчертаването на индивидуалните черти във всеки образ авторът отделя внимание и на посланията на легендарните текстове, плод на многовековния стремеж на общността да изгражда своята колективна самоличност по отношение на другите ... |
|
|
В книгата си „Разгневената земя: Природни бедствия”, Бойко Рангелов разглежда процесите, свързани с природните бедствия, основно в твърдата Земя (земетресения) и течната и обвивка (цунами). Актуални са материалите за потенциалната заплаха от цунами в Черно море и възможните последици, изследванията по археосеизмология, резултатите от изучаването на природните бедствия на Антарктида. Представят се най-новите данни за земетръсната опасност в България, за специфичните поведенчески реакции на групи от хора, попаднали в екстремни ситуации, за микросеизмичното райониране на София – като основен инструмент за снижаване на ... |
|
|
Второ допълнено издание ... Първа част от трилогията, която разкрива и анализира неизвестни факти от най-древната човешка цивилизация, като по този начин доказва изконното ни право да се считаме за нейни преки наследници. "Истината ся никога не покрива завсегда, треба един добър ден да я извади на бял свят."Георги С. Раковски ... |
|
|
Древната история не е завинаги затворена страница от миналото. Нито абстрактно понятие, което няма място в съвременния живот. Без културата на древните цивилизации нашият свят щеше да е немислим. Уникалните постижения на хората, живели преди хиляди години, слагат началото на прогреса на човечеството. На древните цивилизации дължим много важни открития в материалната и в духовната сфера. И до днес черпим от този невероятно богат извор на познания, стремим се да вникнем в мъдростта на далечните ни предци, да узнаем причините за техните успехи и прозрения, за грешките и за заблужденията им, да осмислим мотивите и за ... |
|
|
Стефан Симеонов е млад автор на историческа литература. При все това той е познат на аудиторията с голям брой статии в печата и в интернет издания. Магистър - икономист по образование, той от детска възраст чете исторически книги, като интересът му подчертано клони към антична история. Както се вижда от книгата му той предлага нов поглед и свежи идеи, но стъпващи на здрав научен фундамент и стабилна библоиграфия. При това лично е посетил много от музеите и забележителностите, упоменати в книгата, и е дискутирал с учени от кариерата, което е създало както личната ангажираност, така и специфичната изследователска стойност ... |
|
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
|
Историко-филологически издирвания въз основа на първоизточници. ... Турската и гръцката тирания бяха свели българския народ до най-ниското стъпало на човешката култура, но българщината му те не можеха да изкоренят. В съзнанието на народа все още бяха останали зародиши от национален усет. Този усет се разви с времето. У някои в съзнание. Българският народ съзна, че е бил народ и е имал своя самостоятелна държава и успя даже да си извоюва своя народна църква. Русия освободи една част от българския народ. Освободените българи се обявиха за самостоятелно управление, но те се разделиха по атавизъм на два дяла. Единият дял, ... |
Книги
