"С годините ми става все по-трудно да пиша истински разкази. Вестникарски и други текстове - да, но истински разкази, които за миг ти отварят пролуки към други, огромни светове - такива разкази ми е все по-трудно да пиша. Но все пак опитвам. Осемнайсете разказа в сборника "Градче на име Мендосино" са опитите ми от последните няколко години. Надявам се, че някои от тях са успешни." Деян Енев "Потърсих дъщеря ми по джиесема. "Къде сте, тате, сега?" Гласът и от другия край на земята звучеше удивително ясно, сякаш си беше до мен. "Сега ли? Ами точно сега минаваме с бусчето край ... |
|
|
„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“. Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник. В него ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието. "Деян Енев е ... |
|
|
В "Смъртта на Рицаря Челано", вдъхновен от едноименната фреска на италианския художник Джото, неусетно са съчетани различни наративни жанрове: мит, хроника, сказание, приказка, разказ. Езиковото въображение на авторката вплита в неговия вътък радостта заедно с филигранната, често пъти неочаквана меланхолия, сътворявайки причудлив очарователен свят, отрупан с всички дарове на приказното разказвачество (рицари, вълшебници, царски синове, принцеси, богове, животни, които говорят и картини, които оживяват, войни, жертвоприношения и поклонения) разказани с език, който поднася неочаквани изненади. Останалите разкази в ... |
|
|
Сборникът с кратки разкази "Какво сънуват вълците" включва трийсет текста, писани през последните десет години. Тук има истории, в които читателят може да разпознае себе си. Героите са обикновени хора, които могат да се срещнат всеки ден – родител, който прави отчаяни опити да реши задачата по математика на сина си, защото знае, че иначе ще изгуби част от уважението му; мъж, който води туристи по пещерите и измисля истории, които да ги забавляват; уличен художник, който продава картини пред музея "Гугенхайм" и една негова картина струва точно колкото билета за музея; алпинист, който си търси работа по ... |
|
|
Кристофър Бъкстон e роден в семейство на режисьор и актриса. Учи в католическа гимназия и живее в пансион. След като завършва Кентския университет, работи като учител в Португалия, Норвегия и България. Преподавател е по медии и комуникации в колежа в Брейнтрий. С пристигането си в България през 1977г. Кристофър Бъкстон се влюбва в страната, нейната история и култура и преди всичко в бъдещата си съпруга. Поддържа близки контакти с България и преживява много от драматичните и обрати през последните 30 години. Има дъщеря и син. Първият му роман "Далече от Дунава" е публикуван през 2006 г. Сега авторът е отдаден ... |
|
|
Едва тогава аз, задъханият и потен Бъртрам Устър, погледнах своя ръчен часовник и установих, че наистина е шест сутринта – определеният час, в който трябваше да отхвърля оковите на съня и да стана, за да се заема със своите нови задължения. На думи е лесно, обаче действителността бе твърде обезсърчителна. Бърти Устър не може да си намери място от мъка – любимата му Джорджина Медоус е решила да се врече във вечна вярност на друг. Сърдечните му терзания обаче не трогват леля Агата, която безкомпромисно заявява намерението си да се нанесе у тях за едноседмично гостуване. Бърти бяга панически в провинцията, където се заема ... |
|
|
Когато младата холандка Рика среща Уилям, животът и на двамата се променя в миг. Годината е 1911 и бракът между тях е скандален, тъй като принадлежат към различни вери. Въпреки това двамата решават да се оженят. Отритнати и от двете си семейства, младите съпрузи са принудени да се справят с живота сами. Но когато връзката им постепенно охладнява, а носталгията по лесния живот от миналото се връща, Рика напуска съпруга си и се връща в града. Тя отваря пансион, който скоро се напълва с хора от всички краища и прослойки на холандското общество. Сред тях е младият холандец от суринамски произход Валдемар. В него Рика открива ... |
|
|
"Тема на разказите на Елена Алексиева е природата на човешкото. Те мерят степените на чудачество и чешитлък, които природата на човешкото може да понесе, изпитват устоите ѝ при сблъсъка с абсурдите и нюансират тънката мяра между реалното и нереалното. С много ирония, но и с много топли цветове, с фин усет и с богат, разгъващ силата си език, Елена Алексиева събира нишките от трудното живеене на въпросните малко странни хора, на които привидно все нещо не им достига, макар дълбоко в себе си да крият доказателствата за щастието." Амелия Личева "Мнозина писатели се опитват от малка случка да напишат ... |
|
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |
|
|
Райна Маркова е автор на сборника разкази "Пого" (1999) и романите "Фани по опасните пътища на светлината" (2001) и "*.log" (2006). През 2004 издателство "Музика" публикува в неин превод "Океан от звуци" - култовата книга на Дейвид Туп за ембиънт музиката. Интересите на Райна Маркова в областта на експериментална музика са довели до редица текстове и преводи на тази тема. Премиерата на нейния първи опит в радиодраматургията, пиесата "Плутон", е на 27 януари, 2008 в ефира на БНР. От декември, 2006 води колонката мрежа/паяжина във в. "Култура". ... |
|
|
Написаното остава да чака. Ласката на ръката, която ще отвори книгата. Присъдата на онзи, който я прочете. Истината на автора остава в думите. Непълна и несръчна, частична и уязвима като всички човешки начинания. Всичко добавено ще да е излишно. "Двама сме. Той - Авторът на Романа. И аз - неговият автор. Какво ни свързва? Нищо. Освен Романът. И това е достатъчно. Двама сме." ... |
|
|
Романът бе отличен с трета награда сред номинираните за най-значимата руска национална литературна премия "Голямата книга" за 2007 г. Дина Рубина обича вкуса на сладката отрова да издирваш човека във времето. Рови в своя живот паралелно с разтърсващата съдба на героинята си Вера, дели с нея неповторимо следвоенно детство под гъстия мед на ташкентското слънце, житейските им пътеки се кръстосват по света, където ги отнасят пороите на времето... Вера Шчеглова още като дете издига около себе си високи светли стени. Очите и сякаш са обърнати навътре, но хищно улавят от околния свят всички отблясъци, сенки, люспици ... |
Книги
