В името на децата Мария Монтесори взема най-тежкото решение в живота си. Рим, краят на XIX век. Докато в Лондон, Париж и Берлин ври и кипи от женски движения и мъжете почти са свикнали вече с факта, че жените могат да гласуват наравно с тях, във Вечния град оспорват дори мисълта, че една жена може да е умна колкото един мъж. Жените в крайните квартали се трудят и живеят при нечовешки условия, а жените в централните части тънат в охолство в сянката на своите палаци. Но и едните, и другите са еднакво далеч от равноправието със своите съпрузи. Само тук-таме се появява някоя бяла птичка, претендираща за еднакви умствени ... |
|
|
Сборник с есета. ... Дванайсет есета, които ни превеждат през лабиринтите на писателското въображение и разплитат тъканта на съвременния свят с нежна загриженост и дълбоко разбиране. В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек - ... |
|
|
Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Настоящата книга е посветена на малко известни личности, които защитаваха българските евреи от старите граници на Царство България и им помагаха през времето на Втората световна война. След 9 септември 1944 г. някои от тях са убити, а други преминават през затвори, концлагери и изселване, собствеността им е отнета, лишени са от работа и пенсия, обявени са за врагове на народа и паметта за тях е заличена, но рано или късно истината си пробива път, защото тя е като въглен - не може да се загъне в хартия!"И ако някой все още не е убеден, че историята на ... |
|
|
Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език."Поезията ѝ е великолепна ... |
|
|
"Прецизно композираните текстове в "Неприятният татарин" прехвърлят мостове и към първата книга на автора, и към неговите книги "Няма такава книга". които още ги няма. Смехът, тъгата и страхът дават човешка топлина на тези мостове, минаващи над студената пустош и самота, както в преследването на изгубения смисъл, така и в отстояване на смисъла в играта на живот. За автора и неговия художник Кальо Карамфилов е важно веруюто, че когато играта обърне гръб на заиграването, а подиграването стане надиграване, се получава хубава книга - като "Неприятният татарин": неприятна за едни и ... |
|
|
"Опашката" е завихрящ въображението роман - едновременно нежен, провокативен и безмилостен, колкото интимен, толкова и безграничен. Една увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата. Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият - дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици - критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни ... |
|
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо, Агата Кристи и Уди Алън, и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка, разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
|
|
"Опит за екстаз" е необикновен роман - препускаща по страниците щафета от ситуации и парадокси, които авторът, Димитър Бочев, противопоставя на всички унаследени нормативи, закономерности и клишета. Това не е книга, която робува на статуквото. Езикът на Димитър Бочев е напевен, с уникален ритъм и удря право в сърцето. Не се опитва да дава отговори, а провокира читателя да тръгне към нови, необятни и рисковани пространства. Между любовта и страстта, между свободата и сигурността, между таланта и характера, между морала и изкушението, между Божието и людското - героите на "Опит за екстаз" търсят в ... |
|
|
Действието на настоящия роман се развива около главния персонаж - за "герой" не може и да става дума - Ханс Фрамбах и институцията, в която той работи: Институт за стопанисване на миналото. Естествено в Германия такава институция не съществува, затова пък съществуват хиляди други институции и институцийки, които се занимават с "Vergangenheitsbewältigung", една почти магическа дума в немския език, което ще рече преодоляване или превъзмогване на миналото и която няма адекватен превод на никой друг език, тъй като в никоя друга историография не е стигала до заключението, че може да се преодолява или ... |
|
|
Ибрахим Камбероглу (1952) е роден в с. Врани кон, Търговищко. Първите си стихове публикува в България, в излизащи на турски език вестници и списания. През 1981 г. успява да посети Турция със съпругата си, където двамата получават политическо убежище, но дъщерите им остават в България като заложници. От 2001 до 2010 г. Камбероглу живее в Лион, където става член на Френския клуб на поетите "Пандора". Изключително самокритичен, публикува рядко, преди всичко в периодични издания. Автор е на две стихосбирки "Другият бряг на живота ми" (2002) и "Резюме на живота ми" (2018). Установява се в ... |
|
|
"Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони) Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева) Различните видове птици живеят по-лесно заедно, отколкото бозайниците, но значително по-шумно от тях. (Ноев ковчег) А вътре ситни моята бабичка и мълчи. Толкова ѝ е омръзнало да се кара с мене, че като ме види, въздиша. (Бракониери) Изглежда по-лесно живееш, когато загубиш тези, с които си разговарял, отколкото, когато си отиде този, с когото дълги години сте мълчали заедно. (Прераждане) ... |
|
|
Всички ние сме потомци на митични герои. Всички ние обичаме или се гневим, надяваме се и умираме, досущ като античните хора. С митологичния си роман "Поздрави от Хадес" Яница Радева се спуска дълбоко надолу, за да навлезе в света на архетипите, заложени в основите на нашата природа. Изследва опасности, откриващи се когато счупим ключалките на забраните. За написването на романа си авторката ползва достигнали до нас фрагменти от митове, факти и открития на археологията, като ги помества в нов културен контекст. Яница Радева се стреми да достигне до дълбините на човешката същност, за да потърси обстоятелствата, ... |
Книги
