"Мога да виня само себе си... аз я допуснах в дома ни, аз я допуснах в живота ни..." Проспериращ агент по недвижими имоти Джоди Бишъп все по-трудно намира баланса между работата и личния си живот, особено откакто майка ѝ Одри е диагностицирана с Паркинсон, а баща ѝ Вик вече не смогва сам да се грижи за болната си съпруга. Решението е трудно, но накрая родителите ѝ се съгласяват да приемат в дома си помощница, а Джоди се заема с интервютата. Енергичната и привлекателна вдовица Елис Удли бързо спечелва симпатиите ѝ, още повече че е на възраст близка до тази на родителите ѝ. Спокойна, ... |
|
В сборника Пътят на любовта няма нито един слаб разказ и това съвсем не е преувеличено твърдение. Единайсетте изключителни истории, събрани тук, са представителни за творчеството на Алис Мънро, като много ясно и нагледно подчертават едно от най-ценните ѝ качества - да показва, вместо да казва. С непрекъснато прескачане във времето, редуване на гледните точки, загатване отвъд очевидността и съшиване на смислите тези текстове подпечатват запазената марка на авторката и заслуженото ѝ място сред най-големите майстори в жанра. С шедьоври като Майлс Сити, Монтана, Молитвен кръг и Лошо семе нобеловата лауреатка ... |
|
Зашеметяващият финал на фентъзи трилогията Змей закрилник. Зловещата клетва на змея Йордан Караогнянов тегне на плещите му като прокоба. Измъчван от вина и предаден от съюзниците си, той е принуден да се сработи с доскорошните си врагове. Жадуваното отмъщение го тласка към отчаяни мерки, а Омайната отвара бушува във вените му и нашепва едно име, от което люспите му настръхват. Огнената Рая не желае да се примири с трагичните последици от Горещниците. Вироглавието ѝ я тегли към безумни рискове, които е готова да поеме, за да си върне изгубеното. Разрухата дебне досами брега на Дунава. Закрилниците на видинската ... |
|
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |
|
Това е роман за града, който ни е отказан. За невъзможната София, за обърнатите гърбове, за захлопнатите врати, за лишаването ти от избора да бъдеш там, където мечтаеш да бъдеш. За София, която не си."Градът на Божията мъдрост показва ситуация, характерна за съвременния българин - мигриране от родното място в столицата: заради провинциализма, ограничаващ свободата и възможностите за развитие, но също така и от любопитство и желание да постави на изпитание и личността си, и способностите си да преодолее по-сложни житейски трудности, както и да попадне в конфликтна и конкурентна литературна среда. Светлозар Стоянов, ... |
|
"Литургия за Илинден е крайъгълният камък на нейния творчески път на опознаване на собственото си духовно родословие като "борец срещу времето си" по израза на Ницше. В конкретния случай тя смяташе Македонския въпрос за първопричина на трагичната политическа история на България през ХХ век, а и на революционния опит и неговите братоубийствени последствия. Тя не се обръща към историческото минало да изпълни дълг, но като писател и творец "да не остави свят човешки опит неоплакан и непредаден на наследието", което трябва на свой ред да отстоява човешкото достойнство с истина и дух през безброй ... |
|
Рина е разтърсващ роман! Безцеремонно откровен, главозамайващ. Драстичният му реализъм ви запраща в дълбините на най-немислимите, стъписващи прояви, на които дори не сте си представяли, че е способен човекът като биологичен вид. Едновременно с това този зашеметяващ текст ви издига до висините на най-облагородяващата хуманност. Сюжетът е свръхнаситен с приковаващи вниманието брутални сцени и вихрени обрати. С елементите на митичен разказ и гротеска, но и с адекватен за днешното време темпоритъм Рина е динамична, многопластова пионерска творба на корейския постмодернизъм. На пръв поглед това е история за бежанци (тема, ... |
|
В отдалечен и изолиран от света град, хората са приели съдбата си на самотници. Но привидно спокойният им живот е разтърсен от убийството на един от тримата най-стари членове на общността - писателя Монай. Изведнъж всички са обхванати от страх, а по-късно и от вина. Постепенно се разкриват тайни, които променят изцяло светогледа на героите и всеки се опитва да оцелее в новосъздадената ситуация. И колкото повече искат да знаят, толкова повече затъват в собствените си страхове. А дали си задават точните въпроси? ... |
|
Общоизвестна истина е, че за всеки банкрутирал благородник има само един избор - да си вземе богата съпруга. Ала къде би могъл виконт Габриел Бърн да намери богата наследница, достатъчно очарована от идеята да стане следващата лейди Бърн, че да пренебрегне изпразненото му портмоне? В Америка, разбира се. Но Исабела не е нищо от това, което Габриел търси - нито е покорна, нито е запленена от титлите му, а за негово най-голямо съжаление се оказва, че не е и особено богата. Благородството задължава да се ожени за нея, но не и да я обича и уважава. Готов да заточи новата си съпруга в провинцията, той не е особено разочарован, ... |
|
На култово столично кръстовище се пресичат и преплитат съдбите на петима души. Общото, което ги свързва, е премълчаното минало и настояще. Темите табу в държавата, обществото и личния живот са мутирали в травми, чието преодоляване става възможно чрез закъснялото им споделяне. Петте кьошета е роман за мълчанието, което е обрекло на самота две жени, трима мъже и техните близки. Събирането на многобройните житейски епизоди, подобно на реденето на труден пъзел, възстановява целостта и хармонията на романовите персонажи, а библейският рефрен "няма нищо тайно, което да не стане явно", вещае жадуван катарзис и ... |
|
"Задвижван от фантасмагоричен, почти приказен сюжет, но обърнат изцяло към реалността, Шум в ухото е роман за липсите. Може да се чете и като заиграване с опорните точки на персоналната, семейната и националната ни памет. Много е възможно авторът да е мислил книгата си и като своеобразен литературен екзорсизъм, а защо не и като апология на надеждата. Важно е обаче да предупредя - предстои ви необезопасено спускане със скоростно влакче, затова се дръжте здраво!" Красимир Лозанов "При Кирил Нейков смешното и носталгичното, абсурдното и тъжно-романтичното, клетото и умилителното са споени - така както беше ... |
|
"Заговорът на мъртвите на Марин Георгиев е разказ за междинното българско време. За едно време, което уж вече го няма, но за което трябва да се свидетелства, искаме ли да разберем какво и как е било. Разказите и свидетелствата в книгата тръгват още преди 1989 г. и епохата на НРБ, но всъщност се трупат като камари от дневници, преписки или писма, утаени в авторовата памет през годините на несвършващия преход. Те са силно пристрастни и остри, често демитологизиращи и дори развенчаващи - така авторът е видял и почувствал хората и събитията, които описва. Някои от героите в тези истории са отдавна забравени, други като ... |