Книгата е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток-Запад". ... "По традиция съчиненията на Аристотел се разделят на две групи: по-малко на брой, които още приживе на философа са били публикувани под формата на папирусни свитъци (това са т.нар. екзотерични съчинения); и повече на брой, във вид на записки, архиви и чернови, които са подпомагали образованието и изследванията, провеждани в Ликейона (това са т.нар. езотерични съчинения). От тези последните една голяма част вероятно не са творения на самия Аристотел, а компилации от лекции, беседи и проучвания, записани от негови ученици. ... |
|
|
Книгата е част от колекция Извори на издателство Изток - Запад. ... Идеята за философията като строга наука е лайтмотивът на феноменологията на философията на Хусерл, неговите съмишленици и последователи. Строгата наука е идеалът за философия, който трябва да се разграничава от действително съществуващите философии. Според Хусерл европейската философия от самото си зараждане в Древна Гърция винаги се е стремила да бъде универсална и рационална наука, но така и не е успяла да постигне идеала за истинска наука. Стремежът към научност във философията дълго време се смесва с желанието за дълбокомислена мъдрост, така че е ... |
|
|
Неотдавна, през 2014 г., се изпълниха 300 години от първата поява на "Монадология" – малкия и същевременно кристално ясен и съдържателен текст на големия Готфрид Вилхелм Лайбниц, за когото най-честото определение е "универсален гений". Универсална – в буквалния, но и в най-широкия смисъл на думата е неговата философия, която той определя като "система", гъвкаво отразяваща целия свят – света-универсум, но не как да е, а именно по начина на "живото цяло" на Платон. Универсални във висока степен са самият живот на Лайбниц, неговото мислене, интереси, открития в областите на ... |
|
|
От първата си лекция на 13 октомври 1755 г. до средата на летния семестър на 1795 - 96 г. Имануел Кант води 279 редовни курса, разпределени според дисциплините както следва: логика - 56 пъти; метафизика - 53; география - 49; морална философия - 28; антропология - 24; физика - 21; математика - 15; естествено право и право изобщо - 12; философска енциклопедия - 10; естествена теология - 4; педагогика - 4; механика - два пъти; минерология - веднъж. В повечето случаи това са публични лекции, които е задължен да предлага всеки понеделник, вторник, четвъртък и петък; някои от тях минават и като privatissima, частни занятия ... |
|
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |
|
|
Отношението между религия и политика е сред най-запленяващите, но и най-заплетени въпроси. Тази книга изследва как политиката се определя от религията и обратно, има ли и каква е връзката на политиката с духовното и божественото как се преобразува тяхното отношение в епохата на секуларизацията и постсекуларизацията. Владимир Градев завършва езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри" във Варна през 1981 г. и френска филология в "Софийския университет" през 1986 г. Докторската му дисертация "Генезис и преображения на субективността във философията на Мишел Фуко", защитена през 1996 г., е първото ... |
|
|
"В последното нравоучение си зададохме въпроса: "Ставайки по-силни и по-умни, ставаме ли по-добри?". Отговорът бе достатъчно категоричен - някои може и да стават (вероятно по причина на страшна мутация), всички останали бетон арме. Стоим си твърдо и гледаме накриво - точно каквито си бяхме по мезозойско. И правилно! Щото, ако се бяхме увлекли по добротии и хуманизми, модерна цивилизация - трънки щяхме да създадем! Доказано е, че добротата е некачествен исторически инструмент. С доброта най-много половин канче супа топчета да успееш да изкрънкаш от някой гастрономически баламурник като теб. С доброта ... |
|
|
Роло Мей е един от най-известните съвременни дълбинни психолози и психотерапевти, чието име е добило особено звучене далеч извън американския континент. Той минава за представител на т.нар. хуманистична психология, т.е. на онази "трета сила" между психоанализата и бихейвиоризма, изхождаща от представа за човека, която не иска да дефинира човешката природа нито чрез нагонните ѝ потребности, нито чрез нейните рефлексни механизми. Мей принадлежи също към групата на "екзистенциалните психолози", които се стремят да въведат феноменологията и екзистенциалната философия в дълбиннопсихологичните мислене ... |
|
|
Книгата "Мисли за женската душа, или очерци по житейска психология" е насочена основно към жените, които се намират на пътя на вярата, както и към въцърковените християни. В писма и интервюта авторите на книгата разсъждават за предназначението на жената, за придобилата популярност "криза на средната възраст", за кариерата, проблемите на модерното семейство, респективно самотата в брака, съпружеските отношения, възпитанието на децата и много други проблеми, вълнуващи женската душа. ... |
|
|
Книга за последните времена и за времената изобщо; за църковното разбиране на историята и за нейните духовни измерения; за изпитанията на Църквата в контекста на "войнстващата толерантност" на нашето съвремие. ... |
|
|
Връзки между поколенията, родови тайни, синдром на годишнината... Как да си изградим геносоциограма? ... Ние всички сме брънка от веригата на поколенията и понякога ни се налага "да погасяваме задълженията" на нашите предци. Тази "невидима лоялност" ни подтиква да възпроизвеждаме - искаме или не, съзнателно или не - приятни или болезнени изживявания от миналото. Истината е, че сме по-малко свободни, отколкото си мислим, но можем да отвоюваме свободата си, след като разберем сложните взаимоотношения, изтъкани в нашия род."Синдромът на предците" е една крайно увлекателна и изпълнена с примери ... |
|
|
Трите студии на Хосе Ортега-и-Гасет, които са преведени за пръв път на български език - "Размишления за техниката", "Историята като система" и "Идеи и вярвания", са своеобразна абревиатура на творчеството на този най-значим испаноезичен философ на ХХ век. Относително кратки, те съдържат обобщение на няколко основни теми на ортегианската мисъл: въображаемото като неотменимото условие на човешкия живот техниката като начин за "спогаждането" между природата и човека историята като "естеството" на човека вярванията като онова, което не се мисли, докато човек мисли, но без ... |
Книги
