"Чифт" е дебютният роман на Мартин П. Светославов, известен в интернет като влогъра Мъци. След като преди година той издаде първата си книга - искрен и не скриващ нищо разказ за това как се прави успешен влог канал в България, Светославов ще изненада почитателите си с нещо съвсем различно - интригуваща криминална история, изпълнена със свежо, макар и често мрачно чувство за хумор, с много неизвестни и неочакван финал. След първата си книга "Лисица", в която разказва как се създава видео блог, сега Мъци изненадва феновете си с криминален роман. В разгара на нетипично горещо английско лято двама ... |
|
|
"До последен зъб" е дебютният роман на Тео Чепилов след серия разкази, куп филмови и телевизионни проекти, сред които "Под прикритие", "Домашен арест" и "Дъвка за балончета", и безброй съмнителни житейски решения. Книгата е сатира на постапокалиптичния жанр, пропита с ирония и издържана в характерния и натурален гонзо стил на автора, който предимно свързваме с култови градски истории. "Това не е киберпънк - това е панелен пънк!", твърди авторът, а ние му вярваме. По традиция всички прилики с действителни лица и събития са напълно нарочни. Какво ще се случи, ако в един ... |
|
|
"Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. "24 часа труд" са 90-те - десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие. Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга." Илиян Любомиров Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения - чета го от дванадесет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е ... |
|
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
|
Виена, 1938. Самуел Адлер е шестгодишно еврейско момченце, което за една нощ губи всичко: баща, дом, родина. Отчаяна, майка му го качва на последния влак, който ще го отведе от нацистка Австрия в Англия. Там, далеч от всичко познато, Самуел ще започне нов етап от живота си със своята любима цигулка и с бремето на самотата и несигурността, които винаги ще го съпътстват. Аризона, 2019. Осем десетилетия по-късно седемгодишната Анита Диас се качва на друг влак заедно с майка си, бягайки от неизбежна и смъртоносна опасност в Салвадор, за да потърси убежище в САЩ. Новата безмилостна политика на правителството я отделя от майка ... |
|
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Първите читатели на тази книга признаха, че им е отнела съня, оставяйки ги будни до късно за няколко нощи. Романът "Резиденцията" е метафора на нашето минало и предлага смело видение за нашето бъдеще. Няма как да ни остави безразлични."Тази история Георги Тенев разказва стремително, разказва я дълбоко, гъсто и вдъхновено - с майсторството на писател, който знае как. И с вярата на човек, който има какво да каже и не се бои да го изрече така, че не просто да бъде чуто, а да отекне." Елена Алексиева "Роман за вечното и актуалното - за вездесъщите социални патологии. Четиво, което ще възнагради ... |
|
|
Творчеството е единствената връзка на човека с Бога. "Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото "смешно", и неговото "парадоксално". Някога писа: "В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал". И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, ... |
|
|
Не подминавайте тази книга. Вземете я в ръцете си. За нищожна цена, цената на вашите усмивки, вие ще се докоснете до една откровена изповед на един клоун, който е и психотерапевт - медицински клоун - академик професор доктор Коко. Една книга за духовната криза, в която се давим вече 26 години, за духовното здраве на децата ни и за необикновената болница "Пирогов", където той е завеждащ единствената в Европа "Детска клиника по смехо и психотерапия". Един клоун няма право да бъде тъжен, да спи, дори когато е буден, и да не се смее, дори когато го моли. Не подминавайте тази книга... В излагането участват: ... |
|
|
"Всяка книга има своя съдба така, както всеки човек изминава своя път. Съдбата на Майките е щастлива. Беше публикувана през 2007 г., спечели престижни български и международни награди, преведе се на девет езика, претърпя единайсет издания у нас. Режисьорът Стилиян Петров създаде театрален спектакъл, който се игра в продължение на пет години. Бях канена на многобройни срещи с ученици и възрастни, на които се обсъждаха проблемите родители - деца. Участвах в различни форуми и дискусии за законодателна превенция на детската престъпност и агресия. Убедих се, че литературата не може да влияе върху приемането на закони, ... |
Книги
