"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
...Византия далеч не е била това, което я представят школските ни учебници! И причината за историческите напасти, които тя ни навличаше, се криеше предимно в това, че тя носеше една висока култура, която неотразимо въздействаше над нашия живот, но която ние не бяхме в състояние изцяло да възприемем, а едностранчивото ѝ усвояване разлагаше нашия живот със сила, на която нищо не можеше да противостои... Освен общия научен интерес следователно, който може да представя историята на Византия, за нас, българите, се явява и друг един още по-силен, тъй като тая история бе неразривно оплетена с нашата собствена и защото още ... |
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Въведение в четвъртата политическа теория. Глобализацията отменя бъдещето. Тя изисква идването на постчовеците, конституира един постсвят, който се състои от симулакри и виртуални конструкции. На мястото на трансценденталния субект идва изчислителният център, матрицата, суперкомпютърът. Времето се заменя с "двойници" - на миналото, настоящето и бъдещето. Двойникът на миналото е лъжлив спомен, продукт на изкуственото въздействие върху историческата памет. Блокажът на ... |
|
Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |
|
Българската стопанска история за времето след Освобождението през 1879 година в обществено популярната си част се състои от предъвкване на познати факти, които са така подбрани, че да форматират определен начин на мислене, обикновено изгоден за всякаква порода управляващи. Стопанската история не е разказ за първата железница, завод, самолет или компютър... В нея няма героични битки, драматична любов и омраза, бързи промени и трагични лични съдби. Тя не е удобна дреха, не е сигурен подслон или източник на вдъхновение за необременените със здрав разум. Същевременно тя не е и филм на ужасите или новинарско заглавие, което ... |
|
"Тази книга беше замислена като политическа публицистика. Тя трябваше да бъде нещо като продължение на моя цикъл от произведения Зад завесата на соца, Зад завесата на прехода, Зад завесата на демокрацията, Зад завесата: Големия брат. Обаче най-неочаквано пред очите ми тя се превърна в нещо като криминален роман. В нещо като нашенски прочит на известното детско стихотворение Десет малки негърчета. Главните герои в нея са шест трупа, плюс Каскет, Череп, Феномен и Чистач. Книгата се промени, защото в нея се огледа нашият живот. В него: мафията се настани на жълтите павета; сутеньорите свалиха превръзката от очите ... |
|
Тази книга, написана на френски език, е издадена през февруари 1938 г. в Женева. Неин автор под псевдоним е българският журналист Александър Ликов (1887 - 1954), от 1923 г. в емиграция. Екземпляр от книгата се намира в Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий, до 1990 г. достъпът до нея е бил забранен. В книгата се прави паралел между идеологията на фашизма и нацизма, от една страна, и болшевизма, от друга. Авторът предрича съдбовния предстоящ съюз между Германия и СССР шест месеца преди подписването на пакта Рибентроп - Молотов. ... |
|
Как институциите западат и икономиките умират. ... Големият упадък на харвардския историк Нийл Фъргюсън е задълбочен и провокативен анализ на ерозията на западните демокрации, която застрашава тяхното бъдеще. Симптомите за напреднала дегенерация са навсякъде: забавящ се икономически растеж, смазващ държавен дълг, задълбочаващо се неравенство, застаряващо население, антисоциално поведение. Какви са причините? Според Фъргюсън институционалният упадък е причина за геополитическата и икономическата немощ на нашия свят, а голямата рецесия е само един от симптомите за неговата дълбока дегенерация. Западноевропейските и ... |
|
В първите няколко години след 1944-та погледите на всички българи са вперени в Парижката мирна конференция, където се решава ще я има ли България. Съветският съюз се намесва решително и стопира всички заплахи за разпарчетосване на родината ни. Но е имало още една огромна заплаха - българският народ е заплашен от гладна смърт, от началото на 1945 г. по нашите земи върлува тригодишна страшна суша. Унищожението на селскостопанската продукция през 1945-а надхвърля 50%. Загиват от глад и 2 милиона овце. Тогава цяла Европа е в плен на глада, но той е особено безмилостен в пометената от вихъра на войната руска земя. Ала ... |
|
Произходът на българите и техните прадеди, често наричани в научната литература прабългари, е сред най-дискутираните теми в обществото. Откъде се появяват българите? Какви са корените на нашия народ? Какво общо има между древните и днешните българи? Това са само част от въпросите, които възникват при обсъждане на проблема. Изследването на доц. Тодор Чобанов прави първи по рода си опит да се проследи цялата история на дискусията - от дълбока древност до наши дни, като отсява достоверното от въображаемото, фактите от заблудите, чистата наука от идеологическите внушения на едно или друго време. Трудът разглежда въпроса ... |
|
Светът стремително се променя. Еднополюсният модел неумолимо се разпада и на хоризонта се задава многополюсният свят. Либералната когнитивна матрица продължава да губи своята позиция на хегемон: в света се зараждат бъдещите панрегиони на цивилизационна основа. Организации като БРИКС и ШОС придобиват все по-голямо трансконтинентално влияние. Войната в Украйна стана мощен катализатор на болезнените за всички народи глобални промени от началото на XXI век. Независимите политически анализи и коментари са най-добрата ваксина срещу манипулативната масова пропаганда и откровената дезинформация. Книгата Матрицата 2: ... |
|
На 27 юни 1527 г. на площада пред главното здание на Базелския университет един професор ритуално изгаря пред студентите си трудовете на Хипократ, Гален и Авицена. Това кощунство парадоксално поставя началото на качествено нов скок в медицинската наука. Защото професорът е Парацелз, а с демонстративното изгаряне великият ренесансов лекар, хирург и естествоизпитател на практика пръв дръзва да оспори погрешните постулати в трудовете на дотогавашните медицински светила и да подложи на съмнение цялата схоластична медицина. Затова и наричат Парацелз баща на научното изследване. Но и преди него здравната наука има своите ... |