СС-експедицията на Ернст Шефер. ... На 21 декември 1938 г. петима млади мъже пресичат високия хималайски проход Натху-Ла между Сиким и Тибет. Те са първите германци, получили официално разрешение да посетят забранения град Лхаса. Върху техния багаж трептят вимпели с пречупен кръст. Мъжете са офицери от СС, а експедицията им е под покровителството на Хайнрих Химлер и окултната организация "Аненербе". Какво води петимата на Покрива на света? Дали става дума само за антропологични измервания и научни експерименти, или целта е била изграждане на тайни дипломатически контакти зад гърба на Британската империя? Може ... |
|
Виетнамската война е най-мащабният въоръжен в конфликт в епохата на Студената война. Тя е олицетворение на новите външнополитически реалности, с които се характеризира блоковото противопоставяне след Втората световна война. САЩ опитват да развържат в своя полза възела от противоречия в Югоизточна Азия, но се натъкват на неочаквано по размерите си противопоставяне. Виетнамското тресавище се превръща в изпитание не само за американските военни възможности, но и за способността на ръководителите да спечелят на своя страна общественото мнение в страната, както и за образа на САЩ в световен план изобщо. Настоящото издание ... |
|
Ако искаш мир, готви се за война. От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им - Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена заради ... |
|
"Нашата историческа наука има сериозни постижения по проучването на българския национален въпрос, в който македонският въпрос заема централно място. По редица политически обективни, а често и субективни причини, в България истината много трудно си пробива път и с право и сега може да се заяви, че занимаването с проучването на македонския въпрос съвсем не е престижна работа, тъй като управляващите, от самото му възникване на Берлинския конгрес през 1878 г. та до днес, винаги са смятали, че насоките за решаването на българския национален въпрос трябва да ги дават те. Друг е въпросът доколко те имат познанията и ... |