Из записките на един млад човек. ... Не е тайна, че Достоевски е бил пристрастен към хазарта, най-вероятно заради това романът му "Играчът на рулетка" е с автобиографичен характер. Написването му има интересна история. По време на престоя си във Висбаден писателят остава без пукната пара, заради пагубната си страст. Това го принуждава да сключи договор с издателство, който го задължава да напише роман само за... 26 дни. Достоевски e принуден да намери стенограф на когото да диктува своя роман и така да се вмести в срока на издателя. Писателят предприема подобна крачка за първи път в живота си, но тя ... |
|
Един ден животните на фермера Джоунс се вдигат на бунт и го прогонват, за да вземат съдбата си в свои ръце. Превратът е оглавен от свинете, които се самообявяват за най-умни сред своите събратя и за естествени ръководители. А после животинската революция следва хода на всички революции - към тоталитаризъм. Идеалите се опорочават и превръщат в демагогия, съперниците за властта безогледно се отстраняват, измислят се вътрешни врагове за оправдание на насилието, създава се социална прослойка, за която не важат общоприети закони, провежда се систематична дезинформация, изграждат се механизми за манипулация на мисленето, ... |
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
"Разказа ни е построен върху непубликувани архивни документи, етнографски и краеведски изследвания, мемоари, кореспонденция, лични свидетелства. Постарали сме се, книгата да представи увлекателна и пълнокръвна картина на живота в столицата, където наред с делничните занимания нашите предци са намирали време и да се насладят на удоволствията от живота - модерните градски забавления и промяната на ценностите в столичното общество, кулинарните традиции и отношението на храната в стара София. В основата на разказа е непубликуван спомен на племенника на Георги Каназирски-Верин - д-р Петър Каназирски." Из книгата В ... |
|
Романът Тютюн на Димитър Димов е сред най-значимите творби на българската литература от XX век. Многопластов, мащабен и силно въздействащ, той обединява както драматизма на една епоха, в която обществото е раздирано от конфликти, така и дълбокия психологизъм в отношенията между няколко изключителни личности, които сякаш символизират залеза на тази епоха. И тук, както в по-ранните си романи Поручик Бенц и Осъдени души, Димитър Димов изследва връзката между личната съдба и историята. Тютюн може да се чете по много начини - като трагична любовна история, като семейна сага, като силен психологически роман за срещата на ... |
|
"Герой на Нашето време", уважаеми господа, е настина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие. Все пак ще ми кажете, че не може да бъде толкова лош, а аз ще ви кажа: щом вярвате във възможността да съществуват всички трагични и романтични злодеи, защо тогава не вярвате в действителността на Печорин? Щом се любувате на измислици, не намира у вас пощада? Може би затова, че в него има много повече истина, отколкото бихте желали? Ще кажете, че нравствеността не печели от това. Извинявайте. Твърде много хранихме хората със сладкиши; стомахът им ... |
|
Спомените на Мито Анков представят на читателя дългия и трънлив път на нашето Освобождение. Авторът е председател на Врачанския революционен комитет и придружава Васил Левски и Димитър Общи по време на агитационните им обиколки. Впоследствие се записва в Българското опълчение и проявява особен героизъм в решителните сражения при Стара Загора, Шипка и Шейново. Разказът на врачанския апостол ни дава възможност да разберем по най-добрия начин духа на възрожденската епоха. Той изтъква решаващата роля на българите за спечелването на Освободителната война и възстановяването на държавността. Заветът му за безкористна служба ... |
|
Сборникът Вълчи разкази разкрива дивия балкански дух, населяващ Трънските земи, където се преплитат история и фолклор, истина и легенда, любов и омраза. Заслепени от своите амбиции и копнежи за любов, справедливост и свобода, героите на разказите се оказват изправени пред избора да загърбят собствените си желания и да останат човеци или да престанат да бъдат себе си, та да се превърнат във вълци. Защото в едно смутно време, като кърджалийското такова, се раждат не само герои. Раждат се и зверове. Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
Девет сказания от старите дни на чудеса и юначества. ... Орисия е откровение на Стефан Стефанов в духа на най-доброто от българската културна традиция. Народното творчество и история са вдъхновители на девет разказа, в които опасността върви ръка за ръка с надеждата, възмездието - с прошката, а усмивката - със сълзата. В Орисия любовта на самодивите е равносилна само на техните проклятия, решителността на юнаците е в сблъсък с коварството на предателите, а мъдростта и верността ще пребъдат във времето. Орисия е една шевица от размишления, чувства и премеждия, които могат да бъдат родени единствено по нашите земи. ... |
|
Обяснението днес е, че живеем в почти свободно време. Време, в което всеки опит да кажеш неудобна истина се приема като неуместен, незаконен или нарушава стандартите на някаква общност. Поощрявани сме да мислим извън кутията, но не и да я напускаме. Вечер преди лягане се чувстваме нервни и успешни. И за да преглътнем този успех, пием приспивателни. Тичаме по пистата на живота като щастливи зайци и не разбираме кога падаме в тенджерата и се превръщаме в яхния. Един от преводите на басня означава лъжа. Но за да живее истината, понякога трябва да се преоблече като лъжа. Затова всяко време се нуждае от своите истини, зайци и ... |