Том седми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни ... |
|
|
Историята е жестока. Тъмна. Тук-там накъсана със светли слънчеви зайчета. Малцина са в това поднебие, които я помнят. Но едва ли точно тях ще срещнете. И дали ще искат да ви я разкажат? Най-вероятно ще повдигнат рамене, ще ви погледнат недоумяващо и ще продължат пътя си. Тя, тази история, се е разположила в трите отрязъка на времето - в миналото, в настоящето и в бъдещето. Части от нея безвъзвратно са отминали. Други стъпка в стъпка ни настигат, докосват ни по рамото, карат ни да се обърнем. Поглеждаме ги в очите и потръпваме. Следващите нетърпеливо ни дърпат напред, където тепърва ще се случат. На мнозина ще им се ... |
|
|
Старинни пословици и поговорки. Книга 9 от поредицата "Бележки от вечността". ... Открийте мъдростта на люлката на човешката цивилизация – Близкия и Средния изток. Много от народите, които са ни завещали поговорките тук, съществуват и днес: перси, араби, евреи и турци, а други са отдавна изчезнали като древните шумери и асирийци. Но всички тези перли на Ориента идват от дълбините на времето, за да ни научат да живеем по-мъдро и по-добре. Пословици и поговорки от книгата "Каквото са цветята за градините, подправките за храната, скъпоценностите за дрехите и звездите за небето, това са поговорките, вплетени в ... |
|
|
Послания и завети. Книга 7 от поредицата "Бележки от вечността". ... Тук са представени мисли и афоризми на прочути персийски автори от периода X-XIV в., чието творчество им е отредило неотменимо място в световната литература и история: Фирдоуси, Авицена, Омар Хаям, Ал-Газали, Хаким Санай, Низами, Аттар, Руми, Саади, Хафез и Джами. Мисли от книгата "Онова, което Бог каза на розата и я накара да се засмее в цветове, каза и на моето сърце и го направи сто пъти по-красиво.""Всеки миг аз извайвам съдбата си с длето; аз съм резбар на собствената си душа." Руми "Светът е шахматна дъска ... |
|
|
Откъде започва насилието? Дали когато пренасяме собствените си амбиции в децата си, или безпристрастно регистрираме човешкото страдание? Или когато позволяваме различието да попречи на любовта?... ... "Изгубеното дар-слово" е роман-калейдоскоп. В него всяко парченце от картината има свой живот, но е и неизменна част от цялото: Писателят вече не може да твори, изгубил е дар-словото си. Съпругата му е всецяло отдаден на науката изследовател, синът им отхвърля насаждания в него стремеж към успехи и бяга на далечен малък остров – убежището, където може да се скрие от разпалената по цял свят агресия. Подмамен в ... |
|
|
Защо Аляска? Пътят, който минава през книгата на Бора Чосич не води към ледената пустиня, героите му не са участници в експедициите на капитан Смит или Амундсен. "Пътят към Аляска" е съкровен дневник на любовта и страданието – десет години след края на опустошителната война, съпътствала разпада на Югославия, Чосич се връща в родината, изпълнен със страхове, съмнения и милост и болка. Завръщането е неизменна част от нашия живот, обратният път е единствената ни историческа памет. Всъщност самата памет е нашето лично и обществено време, през което минаваме с нови очи, за да проумеем, че в божествения порядък най- ... |
|
|
Сюжетът на романа е вдъхновен от истинска история: на 2 март 1908 г. Лазар Ейвърбук – източноевропейски емигрант с еврейски произход, оцелял от кървавия великденски погром срещу евреите в Кишинев през 1903 г., се вижда с Джордж Шипи, шеф на полицията в Чикаго. Срещата им завършва с убийството на Лазар, който е обвинен за анархист. Хемон представя как един век по-късно босненският емигрант Брик, който работи в Чикаго като учител и журналист, печели субсидия, за да направи разследване и да напише книга за Лазар. Целта му е да следва Лазар през целия му път от погрома в Кишинев до времето на преместването му в САЩ, за да ... |
|
|
"Тя идва от остров, който искаше да построи рая...“ Така започва и завършва романът “Всекидневното нищо” (La Nada Cotidiana), в който Сое Валдес рисува съвременна Куба по начин, който предизвика Фидел Кастро да обявяви писателката за един от най-големите “врагове на революцията”, наред с други двама класици на кубинската проза, Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас. Повествованието в този увлекателен роман води главната героиня Йокандра, която търси спасение от заобикалящия я абсурд в писането и секса. Гласът на разказвачката, родена в същата година като авторката, поражда подозрение в автобиографичност, ... |
|
|
Един тайнствен чужденец се появява в двора на Великия могол с вълшебна история, предназначена само за ушите на царя. Тя ще реши съдбата на младия флорентинец с многото имена, който броди из света, за да стигне до целта си, но винаги по заобиколни пътища. По магически заобиколен път Рушди води читателя през многобройните пъстри и омайващи дипли на разказ, който с вълшебна алхимия споява два свята - този на Изтока и този на Запада - и ни оставя без дъх. Подобно на Шехеразада, младият Николо Веспучи от Запада разплита пред Великия владетел на Изтока приказката за една чародейка, невероятна история, която води там, където ... |
|
|
Романът „Атлантида” e погледът на сръбския автор Борислав Пекич за голямата неразрешена загадка Атлантида, която и до днес измъчва изследователите. Романът е издаден през 1988 г. и получава Горанова награда на името на хърватския писател Иван Горан Ковачич. Съчетание от научна фантастика, антиутопия, криминални елементи, ужаси и фантастика. „Атлантида” започва с историята на заселването на Америка, след което авторът ни връща в съвременността. Пекич представя своята версия за Атлантида, според която на земята съществуват хора (атлантидяни) и роботи. Целта на роботите е да унищожат хората на земята, които имат развита ... |
|
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
Книги
