Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
What happens when America's First Son falls in love with the Prince of Wales? When his mother became President, Alex Claremont-Diaz was promptly cast as the American equivalent of a young royal. Handsome, charismatic, genius - his image is pure millennial-marketing gold for the White House. There's only one problem: Alex has a beef with the actual prince, Henry, across the pond. And when the tabloids get hold of a photo involving an Alex-Henry altercation, U.S./British relations take a turn for the worse. Heads of family, state, and other handlers devise a plan for damage control: staging a truce between the two ... |
|
Лиа е зле. Лиа не рисува вече. Лиа е просто сянка след злополуката, която отнема родителите ѝ. Аксел е най-добрият приятел на брат ѝ и когато се съгласява да я приюти в къщата си на плажа за няколко месеца, всички се надяват, че ще успее да върне към живота момичето, което Лиа е била само допреди няколко месеца. Това, което не знае, е, че Лиа винаги е била влюбена в него. Без значение от факта, че са на практика едно семейство. Животът и на двамата е на път да се промени завинаги. Защото тя е нещо, което той не може да има. Защото кожата му настръхва, когато са един до друг. Защото морето е безкрайно, а ... |
|
Няма да научите името ми. Но ще запомните номера ми. Официално не съществува. Той е човекът без лице. Професионалист, който действа като хирург и решава проблемите на своите клиенти бързо и ефективно. За правилната цена. Той е Седемнайсет. Член на елитна организация, в която номерът е титла и доказателство, че си най-добрият убиец на света. Мисията, която му предстои, е най-трудната в дългата му и кървава кариера. Да премахне единственият човек, който може да му се противопостави - неговия предшественик. Двамата ще се изправят в смъртоносна игра на котка и мишка, в която ролите на ловец и жертва могат да се разменят ... |
|
Истории от детството в Южна Африка. Невероятният път на Тревър Ноа от бедността на апартейда до превръщането му в едно от най-големите имена в света на комедията започва с престъпление: неговото раждане. Роден с чернокожа майка кхоса и бял баща швейцарец във време, когато подобен съюз е бил наказван с пет години затвор, Тревър е отгледан на закрито в по-голямата част на ранните си години, криейки се от правителството, което във всеки момент е можело да го отведе. Свободни след падането на апартейда, Тревър и майка му се отправят на едно невероятно приключение сред опасностите и възможностите на възродената Южна Африка. ... |
|
Химичката Елизабет Зот не е обикновена жена. Всъщност тя ще е първата, която ще заяви, че такива не съществуват. Елизабет обаче е не само красива, а изключително интелигентна и талантлива - направо непростимо съчетание в един мъжки свят. Защото, както всички знаят, предназначението на жените е да си стоят вкъщи и да раждат деца, да нямат амбиции и да не изразяват мнения. Изобщо най-добре е да оставят мисленето на мъжете. Поне такива са нагласите в началото на 60 -те години на миналия век. Дори учените от института за изследвания Хейстингс имат съвсем ненаучно виждане за равенството между половете. Освен един от тях: ... |
|
В Хроника на болката Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек? Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за ... |
|
Добре дошли в зората на новите мрачни векове! Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност. Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава. Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане ... |
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
Тази книга изговаря висок хоризонт, като трансцендира умората на отчуждението, смиреното приемане и предметността, лелее въображението на любовта и го приютява. "В дебютната книга на Анна Лазарова има всичко за една изискана поетична вечеря. И приборите са на точното място. Също като онези позабравени ценности, които тези изчистени, лаконични в своята образност стихове защитават в обърканото ни и разнопосочно време. Ценности, които ни връщат при корените. И ни остойностяват като човеци. Няма значение към кои от приборите ще се насочи най-напред читателят, защото в обсега на ръката му винаги ще има щрих от сезони, ... |
|
"Човекът, който си тръгва" на Камелия Панайотова се откроява с прецизност при композиционните решения, със стиловата си монолитност и тематичната си единност."Умението / да изписваш думите / е нищо повече от / порив на съмнението, / че съществуваш. - това ще ви посрещне още на "крилцето" на корицата на тази книга. Точно така казано - за да ви припомни, че поезията е не изблик и "претворяване" на емоции, а напрегнато екзистенциално питане. И ще ви покани точно през този ключ да пътувате през и чрез следващите 35 стихотворения. И това пътешествие ще ангажира пределно цялата ви окултурена ... |
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |