Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
|
Смайващо забавно пренареждане на каноните на криминалния жанр! Всеки в моето семейство е убил някого. Някои от нас, по-успешните, са убивали повече от веднъж. Не се опитвам да бъда самохвалко, просто това е истината. И все пак не сме семейство психопати. Някои от нас са добри, други - лоши, а трети просто каръци. Аз съм Ърнест Кънингам. И адски много ми се иска да бях убил този, който реши семейното събиране да се състои в ски курорт. Такива места просто предполагат, че ще се случат драматични събития. Но чак толкова драматични едва ли някой е очаквал. Дали аз съм убил някого? Е, да. Кого? Ще научите. ... |
|
|
Продължението на "Всичко, което не сме били" от Алис Келен. ... Изминали са три години, откакто Лиа се сбогува с Аксел. Макар мечтата ѝ за собствена изложба да е на път да се сбъдне и да заспива в прегръдките на друг, тя все още чертае насън контурите на любовта си към Аксел. Когато пътищата им отново се пресичат, Лиа трябва да вземе решения, които могат да преобърнат живота ѝ. Защото въпреки всичко, случило се помежду им, спомените са все още там - безценни, непокътнати, красиви. Просмукани в пукнатините на душата ѝ, в рана, която все още кърви. Защото той е момчето, което тя не може да ... |
|
|
What happens when America's First Son falls in love with the Prince of Wales? When his mother became President, Alex Claremont-Diaz was promptly cast as the American equivalent of a young royal. Handsome, charismatic, genius - his image is pure millennial-marketing gold for the White House. There's only one problem: Alex has a beef with the actual prince, Henry, across the pond. And when the tabloids get hold of a photo involving an Alex-Henry altercation, U.S./British relations take a turn for the worse. Heads of family, state, and other handlers devise a plan for damage control: staging a truce between the two ... |
|
|
Няма да научите името ми. Но ще запомните номера ми. Официално не съществува. Той е човекът без лице. Професионалист, който действа като хирург и решава проблемите на своите клиенти бързо и ефективно. За правилната цена. Той е Седемнайсет. Член на елитна организация, в която номерът е титла и доказателство, че си най-добрият убиец на света. Мисията, която му предстои, е най-трудната в дългата му и кървава кариера. Да премахне единственият човек, който може да му се противопостави - неговия предшественик. Двамата ще се изправят в смъртоносна игра на котка и мишка, в която ролите на ловец и жертва могат да се разменят ... |
|
|
Истории от детството в Южна Африка. Невероятният път на Тревър Ноа от бедността на апартейда до превръщането му в едно от най-големите имена в света на комедията започва с престъпление: неговото раждане. Роден с чернокожа майка кхоса и бял баща швейцарец във време, когато подобен съюз е бил наказван с пет години затвор, Тревър е отгледан на закрито в по-голямата част на ранните си години, криейки се от правителството, което във всеки момент е можело да го отведе. Свободни след падането на апартейда, Тревър и майка му се отправят на едно невероятно приключение сред опасностите и възможностите на възродената Южна Африка. ... |
|
|
Химичката Елизабет Зот не е обикновена жена. Всъщност тя ще е първата, която ще заяви, че такива не съществуват. Елизабет обаче е не само красива, а изключително интелигентна и талантлива - направо непростимо съчетание в един мъжки свят. Защото, както всички знаят, предназначението на жените е да си стоят вкъщи и да раждат деца, да нямат амбиции и да не изразяват мнения. Изобщо най-добре е да оставят мисленето на мъжете. Поне такива са нагласите в началото на 60 -те години на миналия век. Дори учените от института за изследвания Хейстингс имат съвсем ненаучно виждане за равенството между половете. Освен един от тях: ... |
|
|
В Хроника на болката Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек? Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за ... |
|
|
Добре дошли в зората на новите мрачни векове! Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност. Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава. Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане ... |
|
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
|
Тази книга изговаря висок хоризонт, като трансцендира умората на отчуждението, смиреното приемане и предметността, лелее въображението на любовта и го приютява. "В дебютната книга на Анна Лазарова има всичко за една изискана поетична вечеря. И приборите са на точното място. Също като онези позабравени ценности, които тези изчистени, лаконични в своята образност стихове защитават в обърканото ни и разнопосочно време. Ценности, които ни връщат при корените. И ни остойностяват като човеци. Няма значение към кои от приборите ще се насочи най-напред читателят, защото в обсега на ръката му винаги ще има щрих от сезони, ... |
|
|
"Човекът, който си тръгва" на Камелия Панайотова се откроява с прецизност при композиционните решения, със стиловата си монолитност и тематичната си единност."Умението / да изписваш думите / е нищо повече от / порив на съмнението, / че съществуваш. - това ще ви посрещне още на "крилцето" на корицата на тази книга. Точно така казано - за да ви припомни, че поезията е не изблик и "претворяване" на емоции, а напрегнато екзистенциално питане. И ще ви покани точно през този ключ да пътувате през и чрез следващите 35 стихотворения. И това пътешествие ще ангажира пределно цялата ви окултурена ... |
Книги
