Красив и непокорен роман за бунта, табутата, насилието и еротизма, както и за необикновената метаморфоза на душата. Преди да започнат кошмарите, животът на Йонгхе и съпруга ѝ е обикновен и до голяма степен предвидим. Но сънищата - натрапчиви картини с кръв и жестокост - я измъчват и в крайна сметка я принуждават да се откаже от консумирането на месо. Този малък акт на независимост поставя край на обикновения семеен живот и начало на гротескни събития у дома. Съпругът ѝ, сестра ѝ и нейният мъж напразно опитват да възвърнат контрола си върху Йонгхе, докато тя отстоява избора, превърнал се в свещен закон ... |
|
|
Съставител: Александър Шурбанов. ... "Обхватът на антологията е голям и във времето, и в пространството. Тя започва със самото зараждане на съвременния английски език и неговата литературна битност през XIV век с творчеството на Джефри Чосър, за да стигне до произведенията на поети, които творят и днес. Разпростира се от Англия през Уелс, Шотландия и Ирландия до Америка и Австралия. При този широк размах, естествено, немалко заслужаващи внимание автори и творби ще останат извън подбраните, но изчерпателността в едно подобно начинание едва ли е възможна и при най-добро желание. По-важно е да кажем дали е достатъчно ... |
|
|
Няма чист изход. В Тук няма място за старци големият американски класик Кормак Маккарти поднася на читателите мрачен сюжет в стила на черния роман. Това е един обсебващ трилър с бързо и задъхано действие за войната, която обществото води само със себе си, и размисъл за любовта, кръвта и дълга, които изпълват живота ни и оформят съдбите ни. Книгата разказва за надигащото се непонятно зло, срещу което шерифът Бел няма сили да се бори. Той трябва да отстъпи настрани и да се оттегли - защото в новия свят вече няма място за старци. Кормак Маккарти е носител на наградата Пулицър за 2007 година за романа си Пътят и на ... |
|
|
"Знам, че си отровен" е стихосбирка, която като змия се увива около сърцето на читателя. Книгата разказва историята на любов, която е предана на мъката, но въпреки яснотата за последствията - позволява сърцето да бъде отровено. Всеки стих е портрет на автора, описващ истинска, вътрешна борба - битката между любов за обич и любов за страст. Първият вид - верен на вечност, поставен на пиедестал. Вторият вид - осъден на страдания, носещ съблазън, заедно със стенанията на сърцето и тялото. Изборът за всеки остава личен, а книгата дава само огледалото. ... |
|
|
Второ издание на стихосбирката Революция. "И ако днес сърцето ти е "счупено", денят ти е "крив" или пък нещо не ти харесва, спомни си, че всяка Революция започва в нечий жаден за промяна ум, защо да не е в твоя?""Най-докосващата книга! Всеки стих те влюбва и сякаш можеш да изживееш любовта и болката на автора. Мисля си, че чрез тази стихосбирка Димитров иска да ни припомни да оценяваме и обичаме човека до себе си, преди да го изгубим.""Страхотна книга. Не можеш да прочетеш само едно стихотворение, просто те кара да четеш още и още.""Любим автор, поезията му докосва и ... |
|
|
Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
|
Нищо не е просто бяло и черно. От автора на "Пътят" и "Кървав меридиан". ... Истината е написана в човешкото сърце. Изненадваща среща на перона на нюйоркско метро отвежда двама непознати в скромен дом, където трябва да бъде взето важно решение за живота и смъртта. Там "белият" и "черният", както са представени двамата герои, започват разговор, при който се сблъскват две фундаментално противоположни гледни точки за битието и света. Белият е професор, разочарован от краха на своите ценности и всичко онова, в което е вярвал. Чернокожият е бивш престъпник и настоящ проповедник, ... |
|
|
Само хората могат да събудят божия гняв. Кървав меридиан е епически роман за американската териториална експанзия, проследяващ одисеята на младо момче, попаднало сред сбирщина от авантюристи, странстващи в един опасен свят. Това е една от най-красивите книги, писани някога на английски език, и онова, което тя прави с езика, може да бъде сравнено единствено с Одисей на Джеймс Джойс. Лайтмотивът на романа като че ли ни казва отново и отново, че живеем в една страховита вселена, която въпреки нашите дела и падение, остава поразително красива."Класически американски роман. Маккарти може да бъде сравняван само с ... |
|
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
|
"Стихотворенията на Албена разместват континентите, заобикалящи сърцето, и акостират дълбоко в недрата на чувствата. Но не тези чувства, модерните - едни други, много по-истински, татуирани в най-съкровения слой на плътта от ръката на виртуозен художник." Павел Г. Веснаков И после ни няма Виж, за кратко сме тука. Обичаме. И после ни няма. Това, във чиито очи ежедневно надничаме, е от нашия сбор по-голямо. И закриляни като стадо овце, като ученици напътствани, от изкълчения тесен лабиринт на ума един ден на широкото стъпваме. И в небето, еднакво високо за всички, тези думи ни мамят. Виж, за кратко сме тука. ... |
|
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
|
|
Кунсан вярва, че никога няма да напусне Тибет. Тя прекарва детството си в отдалечено планинско селце и на четиринайсет години става монахиня в местния женски манастир. Животът ѝ, макар и простичък, ѝ дава всичко необходимо: единство с природата, усет за духовната същност на всичко в света. Омъжва се за монах, има две деца и живее в мир и молитви. Но не задълго. В Тибет съществува предание: "Когато желязна птица полети, а коне запрепускат на колела, тибетският народ ще се разпръсне по лицето на земята като мравки." Китайското нахлуване през 1950 година преобръща живота на Кунсан. Войниците рушат ... |
Книги
