Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода, Дядо Ильо Малешевски или Малешевец, е български хайдутин и революционер. Често е определян и като последния хайдутин. Димитър Угрин (Димитър Стоянов Мишев) е български писател, роден на 10 декември 1917 г., Търговище. Завършва славянска филология в СУ Св. Климент Охридски (1943). Автор е на книгите Разбори на книгите: Светлина в Коорди от Ханс Леберхт; От все сърце от Елизар Малцев (1951), Пече се хляба на народа (1957, в съавторство), Въпроси на детската литература в 12 ч. (1964, в съавторство). Умира на 12 юни 2006 г."На 28 май 1805 година в семейството на ... |
|
Житие на една свята грешница. Тайният незавършен роман на Ваня Петкова, чиято повеля е да се издаде след смъртта ѝ. Психиатърката Олга Житска присъства на концерт на известната певица Нина Котленко - събитие, което ще промени живота ѝ завинаги. Омаяна от харизмата на певицата, тя мечтае да се запознаят и да разбере повече за нея, отвъд фасадата на славата и слуховете в медиите. След месеци на неуспешни опити да я открие случайността най-накрая ги среща и те се сприятеляват. Олга успява да спечели доверието на Нина, която доброволно ѝ поверява личния си дневник. Дневник, който разкрива разтърсваща ... |
|
Социалистическа България през погледа на един новозеландски поет. "Тази увлекателна мемоарна книга за пътуванията на Кевин Айърланд като млад в Англия и Европа през 50 -те и 60 -те години на миналия век го показва как живее на пълни обороти извън родната си Нова Зеландия. В нея се разказва за пристигането му в Лондон в началото на 60 -те години, за пребиваването му в Източна Европа в разгара на Студената война, когато е женен за българка, и установяването му в Лондон, където работи за в. Таймс, преди да се върне в Нова Зеландия в средата на 80 -те. Остроумните наблюдения на Айърланд върху героите, с които се ... |
|
Най-космополитната поетеса в историята на българската литература с общо 35 книги, издадени на 5 континента, и поезия, преведена на 13 езика, включително японски, арменски и арабски. Ваня Петкова (1944 - 2009) остава единствената поетеса в света, изнесла два авторски рецитала по време на полет в самолет през 1983 г., за което е предложена за Рекордите на Гинес. Става доктор по испанска филология в Университета Хосе Марти в Хавана, Куба, където живее от 1974 до 1978 г. по време на дипломатическата си кариера като културен представител на България в страната. Преводач от украински, английски, руски, сърбохърватски, немски, ... |
|
Пътеводител на Бохемска София."Представяме ви Кварталът на писателите. Кварталът е заключен между улиците Граф Игнатиев и Алабин и булевардите Христо Ботев и Патриарх Евтимий. В него са разположени множество обекти, дали облика на българската литература в периода между Освобождението и Втората световна война. Някога този квартал е бил накрай града, но и тогава в него е кипял живот. Тротоарите и площадите са кръстосвани от големите умове на стара София - майсторите на перото, които всички ние познаваме. Тук те се срещат и разделят, обичат и мразят, работят неуморно и изпращат тежките дни с чаша в ръка. Втората ... |
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
Неразказаната истинска история за инцидента при прохода Дятлов. През февруари 1959 година група от деветима опитни планинари загива мистериозно в планината Урал на възвишение, известно като Мъртвата планина. Свръхестествените аспекти на инцидента - необясними наранявания, следи, които сочат, че участниците в експедицията са разрязали палатката си, за да избягат от нея и то без подходящо облекло или обувки, странната последна снимка, направена от един от тях и следи от радиация по част от дрехите им, предизвикват безброй спекулации за случилото си, които продължават десетилетия. Тази вълнуваща документална книга навлиза ... |
|
Обречен бог, пленник на своето минало. Смъртна жена, която няма да бъде покорена. Рен познава страданието. Животът в Сивите земи я е научил, че всеки ден е постоянна борба с вечната зима и ужасите, които нахлуват от Земите на мъртвите. Но дори сред леда човек може да намери мъничко топлина и Рен е готова да се вкопчи във всеки шанс да бъде щастлива. До деня, в който небето предсказва трагедия. Северният вятър, бог на мрака и смъртта, е дошъл да си избере нова съпруга... Някоя от жените на Сивите земи ще бъде отведена в мрачната му крепост, за да не види никога повече света на живите. Този път избраницата му е Елора - ... |
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
"Ивайла Александрова не громи идоли и не сваля ореоли. Оценките, доколкото ги има, не идват от нея. Тя не произнася присъди, нито контраприсъди - оставила ги е на другите, на нас. Най-голямото и важно постижение на тази книга е, че от дълбината на морето от факти - факти, които не спираха да изскачат до края по един почти свръхестествен начин, сякаш чакали осемдесет и повече години точно този момент - в крайна сметка действително се е надигнала истината, и то не само тази за конкретния случай, а понятието за истина изобщо - такова, каквото най-много ни плаши. Този разказ не ни казва нищо, което не знаем за ... |