"На 14 февруари 2009 г. се навършват 100 години от рождението на големия лечител, учен и човек - академик Ташо А. Ташев. Това бе поводът преди по-малко от половин година някои от неговите ученици и работили с него колеги да се съберат и се опитат да организират скромен научен симпозиум, посветен на неговата памет, както и да издадат този сборник. Особено сме благодарни за помощта, която ръководството на БАН и лично нейният председател акад. Н. Съботинов ни оказаха, и особено за топлината и разбирането, които получихме от дъщерята на Ташев - госпожа Бистра Ташева-Бобева, която ни предостави богат снимков материал. ... |
|
|
Сборник разкази ... Хумористичната традиция в руската литература е толкова богата и разнообразна, че е невъзможно да бъде обхваната от каквото и да било многотомно издание. Затова както първата, така и настоящата втора колекция, представя само зрънце от това богатство. Сборникът следва структурата на своя предшественик, обхващайки творби, създавани в продължение на столетие. Редом с класици като Гогол и Чехов, са обичаните и до днес в Русия сатирици от началото на 20 век - Аверченко, Чьорни, Бухов, както и достойните им последователи Илф и Петров и Зошченко. По-новото поколение е представено с разказите и ... |
|
|
Съкрушена от самоубийството на баща си, Тарюн се връща в Несков и поема неговата работа. Душата ѝ се блъска между стесняващите се стени на вината, че неволно е причинила смъртта му, и се задушава под товара на наследеното. Обсебващата отговорност, зовът на кръвта и пробудилите се за нов живот корени на рода сякаш се усукват около нея. Братята на баща ѝ кроят свои планове за бъдещето, но в основата на всичко е тя - нейното присъствие, оставено ѝ край суровия фиорд... Това е краят на този съвременна скандинавка сага. Нишките в платното ѝ са ярки - дори когато са без цвят. Те все бягат встрани, ... |
|
|
Творбата на Антоан дьо Сент-Екзюпери Цитадела има формата на роман, но събитийността в него е само канава, върху която са изложени всички негови възгледи за човешкото битие, житейски, етически и естетически. В него говори синът на голям владетел, научен и приел наученото и наследеното от баща си. Мястото на действието е африканската пустиня, където авторът е прекарал много време, наблюдавайки живота там. Целият текст звучи библейски, но за разлика от Библията е изпълнен с всякакви битови подробности и реплики, които приобщават читателя към живота във всекидневието. Може да бъде приет като съчетание между роман и ... |
|
|
Анабел е успяла жена, която провокира и се оставя да бъде провокирана. Тя се носи в живота с лекота. Но дали чувствата, които някога е заключила в лабиринта на душата си не са оставили отпечатъка си върху нея? Амстердам, Ван Гог, „Слънчогледите” са реперите по пътя към катарзиса на героинята. Ирина Папанчева, авторката на лиричната повест „Почти интимно”, в „Анабел” ни пренася в живота на млада жена минала през младежките си увлечения, любовта към живописта и баща си, за да стигне до административната кариера, която и дава власт над живота и, докато едно пътуване и няколко срещи я връщат към истинските за нея неща... ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... През 1974 г., когато написва романа си "Изгубената чест на Катарина Блум", немският писател Хайнрих Бьол (1917 - 1985) е вече носител на Нобеловата награда за литература, но това не му пречи да провокира отново читателя си. Писателят заявява: "С известно пренебрежение често ме наричат писател на малките хора: неловко, но ще призная, че винаги възприемам тази квалификация като ласкателство. Ние, авторите сме вродени вмешатели... Звучи идеалистично, но не е. Вмешателството е единствената възможност ... |
|
|
Разказаните житейско-вестникарски истории са 13 на брой (Може би не е случайно!). Проф. Филип Панайотов заявява, че не пише цялостни мемоари, но още първите страници привличат и със спомените за Николай Генчев и компанията около него, със спора с Желю Желев, после се сблъскваме с прегрешенията на Иван Радоев в любовната лирика, а и на самия Филип Панайотов в сатирата, с шаблона в официалната информация, гафовете в БТА, полемиката във в. „Антени" за Екатерина Каравелова и др. "Отдавна се канех - и все отлагах - да сложа ред в личния си архив, трупан в продължение на половин век. Ето, че и за това дойде време. Най- ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... |
|
|
Алън Стюърт Кьонигсберг – каквото е истинското име на Уди Алън – е роден през 1935 г. в Бруклин. Семейството му явно е било забележително, щом – според собствените му думи – баща му е приличал на Фернандел, а майка му – на Граучо Маркс. Познат ни е като автор на тв скечове и шоумен, режисьор, актьор, писател, сценарист, драматург, продуцент, композитор, кларнетист. И като един от десетте най-еротични мъже на планетата за 1980 г. Със своите многобройни филми, киносценарии, къси разкази и пиеси Уди Алън е по-популярен и обичан в Европа и по света, отколкото в родната Америка. Настоящият двутомник предлага цялата ... |
|
|
Четвърто издание. ... Необикновена книга за обикновения живот на едно момче, което тръгва от дълбоката американска провинция и се издига до университетски преподавател. В романа не се случва нищо. По-точно, случва се цял един живот, белязан от тихо отчаяние и неизчерпаеми запаси от достойнство. Стилът на Уилямс е пределно изчистен, аскетичен, оголен до мускула, в него няма и една излишна дума и това създава някаква особена съпричастност със съдбата на главния герой - Стоунър би могъл да бъде всеки от нас. Джон Уилямс (1922 - 1994) издава Стоунър преди близо половин век. Преди няколко години романът е преоткрит и ... |
|
|
Сборникът съдържа избрани литературни статии - непубликувани и публикувани преди това в периодичния печат. ... Да подбереш текстове, за да направиш книга – напоследък много силно разпространено занимание. Обаче рисковано, макар че не съм убеден дали други съзнават този риск. Целостта на една книга не зависи от подшивката, целостта на една книга зависи от единната прицеленост на текстовете в нея. В този смисъл се надявам, че тази книга с избрани литературно-критически материали, излизали предимно в българската специализирана културна преса (основно във вестниците „Култура“ и „Литературен вестник“), удържа своята цялост най- ... |
|
|
Последната Надживях последната си любов. Можело и така: все едно че са ти извадили жлъчката - ще поболи, пък ще ти мине. Накрая остава тъничка следа. Понякога само паметта ми скроява лоши шеги: току ми пробута парченце от спомен, край на фраза, докосване като удар от ток. И всичко, така добре подредено, се сгромолясва с трясък на прах. И притичва през сивия ден - танцуващо, насмешливо, разрушително - онази последна любов. ... |
