Едно дългоочаквано пътуване до Южна Америка, среща с екзотичната, привличаща, но понякога и малко плашеща култура на Бразилия, Аржентина, Чили, сблъсък с различни нрави и обичаи, различни разбирания и светоглед. И допир до изпълнената с премеждия съдба на едно латиноамериканско семейство. Читателят се запознава с най-големия брат, избягал преди години от диктатурата на Пиночет и от непрестанната заплаха от затвор, тегнеща над главата му, с ревнивата и нестабилна сестра, която не изпуска от поглед мъжа си и живее в постоянен страх, че някоя друга жена ще ѝ го отнеме, с мащехата, която е отказала да се грижи за ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
"Цветан Тодоров (1939 - 2017) публикува книгата Ние и другите. Френската мисъл за човешкото многообразие в началото на 1989 година, а я е писал години преди това. В нея той за пръв път излиза от своята дискретност и осъжда недвусмислено режима в тоталитарна България, където е живял до 1963 година. От тази хронология се вижда, че Тодоров се произнася публично против комунистическия режим в родната си страна не просто от конюнктурни съображения. Занапред ученият ще пише по въпроси, които са в тясна връзка с неговия жизнен опит. А в битието си на французин, дошъл от друга страна, Тодоров се опитва да разбере как ... |
|
Сборникът Песни и романси обхваща произведения, създадени в интервала 1921 - 1936 година. Изданието съдържа и възвишената беседа Дуенде - теория и проявление в превод на Катя Диманова. Кратка беседа за скрития дух на изтерзана Испания - така я определя Лорка. По думите му няма упътване, нито упражнение за постигане на дуенде. Знае се само, че то не се повтаря и изгаря кръвта като силен цяр: "При всеки човек, при всеки артист, би казал Ницше, всяко стъпало нагоре в кулата на собственото му съвършенство е плод на борбата, която води с някакво дуенде, а не с ангел, както се твърди, нито със своята муза. Необходимо е да ... |
|
Айлиш стои до прозореца в покоя на вечерта, а зад гърба ѝ децата ѝ се боричкат и спорят. Преди две години на власт в Ирландия е дошла крайно дясна партия. Новият фашизъм постепенно прониква навсякъде. Започват да изчезват хора, идват и за съпруга ѝ. Надига се съпротива, а държавният терор нараства. Най-големият син на Айлиш се присъединява към бунтовниците. Ужасът обхваща съзнанието ѝ все повече. Гледа децата си, родени в свят на привързаност и любов, и вижда ги осъдени да живеят в свят на терор. Трябва ли да напуснат страната и да загърбят надеждата, че отново ще видят изчезналите си близки? Ще ... |
|
Героинята Магда търси работа, търси истинска любов, търси себе си. И не може да ги намери, не може да се впише в реалността, светът ѝ е чужд, навсякъде сякаш се удря в стена от бетон, която я отблъсква... или може би привлича? Мида е роман на места фрагментарен, изключително богат на препратки към попкултурата. Пунктуацията е объркана като живота на героинята, диалозите са хаотични като мислите на героинята, собствените имена започват с малки букви, защото не заслужават повече, невинаги е ясно кой говори, защото това няма значение - и резултатът е една разтърсваща творба със социално-феминистичен привкус и с дъх на ... |
|
"С втората си книга, романът Тунел към изгрева, Лъчезар Ангелов ни пренася в един виртуозно нарисуван с думи свят, видян през очите на художник, загубил близките си, но срещнал Мойрите, опитващ се да избяга от себе си и да намери отново смисъла на съществуването в безнадеждни автопортрети или в крилете на албатрос. Свят, до който се стига през тунела на живота, който често е непрогледно черен, като дъга, изгубила всичките си цветове, защото вече си ги изживял. Свят, в който идваш и си отиваш с онази необяснима вселенска тъга в очите, защото тъкмо тъгата е най-наситеното чувство и може би най-човешкото. Свят без ... |
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
|
Сборникът е посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Георги Божинов. "Смок свири на върба, всички жабки той събра..." е стих от стара детска песничка, нещо като бивалици-небивалици, малко нещо като щяло-нещяло, шарени приказки... Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси. Писани са в различни периоди - от 1937 година до края на 90 -те. В сборника те не са подредени хронологично - хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и ... |
|
"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката." Waterstones "Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова. Омагьоса ме още от първата страница. Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, ... |
|
Смело ли е заглавието на тази книга? Със сигурност. А скандално ли е? Съвсем не. Съзнавайки дързостта си, Лиз Бурбо избира това изненадващо заглавие на своята автобиография, за да покаже чрез житейското и професионалното си развитие божественото, което носи в себе си. В тези редове тя се разкрива изцяло. Доверява се на интуицията си, оставя се да бъде водена от своя вътрешен Бог и поема големи рискове. Показва много аспекти от семейния и емоционалния си живот, от интимните и сексуалните си връзки, от следването и кариерата си, не забравя и финансовите си успехи и провали. А какво по-обогатяващо от това да опознаеш ... |
|
"В разговор с приятели стана дума за миналото. Миналото - си казах аз - не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме... Така се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад - прави или криви, но извървени от мен. Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И докато очите ми гледат този ненагледен свят - единствен за мен и неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него! Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и наказанието. Отчаянието, но и надеждата, ... |