Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете? Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче. Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една ... |
|
"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
|
В сборника "Пернишки разкази" са включени някои съвсем нови разкази, както и разкази, все още непубликувани в България, но излизали на английски език в книгите на Здравка Евтимова "Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories", Vox Humana, 2010, Канада/Израел; "Carts and Other Stories", Fomite Books, 2012, САЩ и "Time to Mow and Other Stories", All Things That Matter Press, 2012, САЩ. Здравка Евтимова е родена в гр. Перник през 1959 г. Завършва английска филология. В България са публикувани няколко нейни сборника с разкази, сред които: "Разкази срещу тъга", "Сълза ... |
|
"Лаконични, изчистени, точни, разказите на Бойко Ламбовски неусетно го пренасят през прага на жанровете. Прозата му, съхранила най-силните черти на поетичния му свят, ще бъде неочакван подарък за феновете му! Независимо, че сменя обвивката на словото, литературната сърцевина остава непокътната. Така получаваме шанса да преоткрием един обичан автор, дръзнал да прескочи най-строгата бариера между жанровете. Именно тук, на коравата нива на простия ежедневен език, проличават и достойнствата, които иначе рискуват да останат скрити в поетичната папрат на Парнас. Познанието за човека, отвъд клишетата на социалния фалш, ... |
|
"Забранявана и отричана, но неизменно обичана, трилогията "Петдесет нюанса" е попкултурен феномен, който завладя света!". Ню Йорк Таймс Книга втора от трилогията "Петдесет нюанса". ... "Петдесет нюанса" разбива всички рекорди! Трилогията достигна 30 млн. тираж по света – една от най-бързо продаваните поредици, като остави зад себе си романите на Дан Браун и Джоан К. Роулинг. Изплашена от ексцентричните сексуални наклонности и мрачни тайни на Крисчън, Анастейжа скъсва с него, за да започне нова кариера в американско издателство. Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл ... |
|
"София в края на осемдесетте години на миналия век прилича на септична яма. Ченгето Младен Демирев се опитва да установи истината за няколко убийства сред шпалир от проститутки, келнери, трафиканти на злато и партийни велможи. В своята най-известна „кримка” Възпитаните трупове пращат писма писателят Валентин Пламенов е по-тъжен и по-бляскав от всякога. „Умираме по малко, всеки ден, всеки час. Царе сме да умираме, отръки ни иде. А да живеем, виж, не винаги умеем. Не знаем как, не знаем защо, не знаем на каква цена.” Тези думи на Младен Демирев сякаш са произнесени от Филип Марлоу. Защото добрите ченгета си приличат. ... |
|
"Веднъж, когато се разхождаше между черкезките и грузинките, девойките, чиято красота в Стамбул се смяташе за класическа, султанът изведнъж се спря пред едно мило и нежно лице. Той сведе поглед към дигнатото срещу него лице, лице без видима красота, но с изкусителна усмивка, зелените очи, засенчени от дълги ресници, го гледаха не само закачливо, но и дръзко. И той, който беше виждал толкова погледи, изпълнени със страст, мъка и унижение, неочаквано се поддаде на тези смеещи се очи на момичето, което в харема бяха нарекли Хурем. Кърпичката, лека като паяжина, остана на нежното рамо на онази, която целият свят скоро ... |
|
Из записките на един емигрант. Истинското лице на емигрантския живот в Испания! ... „Всичко изглеждаше необикновено и тъжно. Угарките в пепелника, чашите, бутилките, часовникът на Тереза. Всичко бе като спомен, подреден като фалшива мозайка, отблъснат поради неприязън от изживяното и нечовешка болка, пъплеща в атмосферата с дързостта на опасен бацил.” ... |
|
Верена е радиожурналистка и авторка на еротичен бестселър. Силвия е учителка по литература, а през нощта работи в собствено студио. Конрад е преуспяващ адвокат и страстен играч в казино. Братът и двете сестри се събират ритуално веднъж месечно в къщата на родителите си на семеен обяд. По ирония на съдбата след този обяд, по време на който се разкриват множество семейни тайни, следват поредица от фатални житейски катастрофи. Евелина Ламбрева е обзета от идеята да разказва за психическите перипетии в живота на съвременния човек. Водещ е мотивът за преображенията, за онези гранични ситуации, в които се сриват привичните ... |
|
При Буковски няма средно положение. Хората или го обичат, или го мразят. Случките от собствения му живот са шеметни и особняшки, също като разказите му. Легендарният Бук – откачалка, саможивец, любовник. Нежен и порочен. Текстовете му са натракани на машината директно от лудостта на нощта. "– нормалността е дефект – казва той и мята две-три хапчета в устата си. – господи, преподават ме в няколко университета, някакъв професор пише книга за мене... преведен съм на няколко езика... – сички сме превеждани. Одъртяваш, Буковски, отслабва ти джигерът. Стегни се. Победа или Смърт." Роден е в Германия, кръщелното му ... |
|
Най-поетичната, най-елегичната и най-българската творба на Амос Оз. Невзрачният счетоводител Албер Данон овдовява без време, ала в страданието си загубва диалога с непокорния си син и се изправя пред непосилното предизвикателство да приюти приятелката му – измамена от един и прелъстена от друг. Всеки от героите в тази книга е на кръстопът – между две жени, между двама мъже, между минало и настояще, между дълг и желание, между пари и любов... Целият роман е написан в мерена реч – с лапидарни станси, които не само носят имената на някои виртуозни музикални форми, но и звучат като химн в многогласието и хармонията на всяка ... |