Съставител: Христо Карагьозов. ... "Представяме на вниманието на любознателния читател една малка, но доста основополагаща за развитието на естетиката книга. Теодор Липс (1851 - 1914 г.) е немски философ и психолог, чиято творческа дейност протича в Бон, Бресау (сегашен Вроцлав, Полша) и в Мюнхен, където основава Мюнхенския психологически институт. Липс е този, който прави връзката между психология и естетика, като създава теорията на емпатията (или вчувстването). Според нея субектът не е само възприемаща мисловна единица, рефлектираща обекта на художественото произведение, а се намира в сложни резонансни отношения ... |
|
"За естетиката е писано много и заедно с това твърде различно. Желаещият да навлезе в една теория на изкуството, обединяваща понятия, категории и принципи, бързо се обърква и уморява от различните гледни точки и стилове на изразяване. Част от авторите залагат на визуалните изкуства, за да докажат твърденията си, други са вещи в литературата, поезията или театъра. За киното се е изписало безчет в новото време. Музиката е по-труден материал за анализ. Тя е абстрактна като изразни средства, а и не е визуална. Нейната сюжетност е по-индиректна и не се обяснява толкова лесно. А и много изследователи не са толкова " ... |
|
Съставител, превод, уводна статия - Христо Карагьозов. ... "Как можем да дадем определение за изкуство? Кое е изкуство и кое не трябва да се нарича така? Какво е въображение, усещане, впечатление и мисъл? Какво е езикът и какво - магията? На всички тези въпроси отговор дава мащабното изследване на оксфордския професор и философ от първата половина на XX век Р. Дж. Колингуд Принципи на изкуството, представляващо вдъхновен и остроумен анализ на психологическите механизми, стоящи зад възприятието ни за изкуство. Античност, средновековие, ренесанс, барок, романтизъм, съвременни стилове - примери от всички епохи и ... |
|
Светът толкова се е променил, че младите трябва да измислят отново всичко: начин да живеят заедно, институции, начин на съществуване и познание... Есеистичната творба "Палечка" на френския философ, антрополог, историк на науката и писател Мишел Сер (1930 - 2019), публикувана във Франция през 2012 година, бързо се превръща в бестселър. В нея авторът се обръща към антропологичната трансформация в епохата на новите технологии, свързана с по-различната употреба на познавателните способности и организация на познанието, и твърди, че децата от времето на интернета и мобилните телефони - Палечка и Палечко - имат по- ... |
|
Настоящата книга обединява историко-философски и култур-философски есета, написани на общодостъпен език. Те гравитират около четирима ключови автори: двама от епохата на Романтизма - Новалис и Фридрих Шлегел и двама, оставили траен отпечатък върху световната философия - Мартин Хайдегер и Жак Дерида. ... |
|
Макар че е последна и издадена посмъртно, Митът за държавата е една от най-четените книги на немския философ и историк на културата Ернст Касирер (1874 - 1945), известен най-вече със своята философия на символните форми. Тази последна творба Касирер посвещава на теми от областта на политическата философия, разглеждайки мита най-вече в динамичния исторически контекст на идеи и доктрини за държавата, за нейното възникване и функциониране. Пред читателя възкръсва, макар и непълна, поредицата от представи за държавата, започваща от митологиите на древните общества, през Платон, Аристотел и Плотин, Отците на църквата ... |
|
"В началото беше Ковид". Може би това ще е първата ви мисъл, когато започнете да четете книгата. Матиас Десмет прави безпощаден анализ на абсурдния характер на много от решенията и действията, които се прилагаха в по-голямата част от света по време на пандемията. Само че книгата не е изобличителен трактат за погрешните и вредни за обществото мерки, с които властите се опитваха да се справят с пандемията. Става дума за много по-дълбок, фундаментален проблем. Кризата с Ковид-19 е просто последният ярък и тревожен симптом на друга, по-коварна и сякаш невидима болест, която разяжда човечеството от дълго време. ... |
|
Късният Хайдегер и въпросът за преодоляването на метафизиката. ... След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция - тази на късния Хайдегер - да бъде наново реконструирана и анализирана в основанията и прозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината ... |
|
Сборникът с три текста от Кеймбриджкия период на големия философ Лудвиг Витгенщайн запълва сериозна празнота в българската философска книжнина. Без съмнение е последният му текст, върху който той продължава да работи до смъртта си на 29.04.1951 г. В него Витгенщайн се стреми да изобличава философските патологии на езика. Но същевременно в размишленията му се очертава и някаква положителна позиция: нашето знание почива върху основи, които са отвъд обсега на критиката и рационалния контрол. Култура и ценност е подборка на фрагменти от целия Кеймбриджки период на Витгенщайн. Тя подпомага разбирането на Витгенщайновата ... |
|
За какво е човешкият живот? Какво означава да си истински човек? Предопределен ли съм от условията при моето раждане, или мога да ги променя? Как разбирам и се справям с надеждите, страховете и тревогите, които оформят живота ми? Това са екзистенциални въпроси. Те не изискват цялостно обяснение за природата на реалността. Нито пък може да им се отговори с научни понятия. Те започват с основния факт, че хората живеят в релация със света около тях. Хората имат проекти, които искат да осъществят; техните избори са основани на надежди за бъдещето. Все пак животът е краен и ние се изправяме пред неизбежната смърт. И какво, ... |
|
"Развитието на философията през двайсете години на XX век бе съсредоточено предимно върху езика на науката и за този на пръв поглед необичаен развой имаше много причини. Философите в началото на XX век бяха уморени от метафизика и онтология, бяха уморени от школната философия и нейните азбучни истини, наследили духа на последните архитектоници във философията. Величието на една идея е в това да бъде развенчана. Ако парадигмата на Коперник не бе заменила парадигмата на Птолемей, щяхме ли да ценим нейна-та значимост, или просто щяхме да я приемаме като досадна очевидност, толкова досадна, колкото безброй пъти да ... |
|
Карл Раймунд Попър (1902 - 1994) е австрийско-британски философ и общественик. Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на XX век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за истина, а по-скоро се опитват ... |