Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
За кого ще се окаже по-изгоден този неочакван брак по сметка? За да опази наследството си от алчните домогвания на пресметливи кандидат-съпрузи, красивата наследничка лейди Джослин Кендъл е принудена да прибегне до отчаяни мерки. Смъртоносните рани, получени в битката при Ватерло, превръщат майор Дейвид Ланкастър в идеалния съпруг и двамата сключват взаимноизгоден брак. Лейди Кендъл ще запази наследството си, а сестрата на майор Ланкастър ще бъде подсигурена. Това, което и двамата не допускат обаче, е чудодейното възстановяване на майора и изцяло новата ситуация, в която то ги поставя."Обратите на съдбата рядко са ... |
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
Всеизвестно е, че един проиграл богатството си херцог се нуждае от богата съпруга... Белязан от тъмна тайна, Брандън Деламар, херцог на Уестбъри, трябва да признае, че злодеянията му най-накрая са го застигнали. С пет по-малки сестри, които издържа, той е принуден да си търси брак по сметка. Лъчезарната Виола Бийтън не е богата наследничка, а музикален педагог на петте млади дами и за зла беда е развила нездравословно привличане към техния греховно изкусителен брат. Когато Уестбъри обявява, че ще търси не само богата наследничка за себе си, но и уредени бракове за сестрите си, Виола се опълчва и му предлага сделка. Ако ... |