Квебек, Канада, 50 -те години на XX век: Отношенията между французи и англичани вървят като по ръба на бръснач - точно както при родителите на Маги Хюз. Англоговорящият баща на Маги има амбиции за дъщеря си, които не включват брак с бедното френско момче от съседната ферма. Но сърцето на Маги принадлежи на Габриел Финикс. Когато тя забременява на петнайсет години, родителите ѝ я принуждават да даде бебето си Елоди за осиновяване и да вкара живота си в релси. Елоди расте по сиропиталища - и без друго окаяно съществуване, което претърпява трагичен обрат. Заедно с хиляди други сираци тя е обявена за психично болна в ... |
|
Фрагментите на Атанас Далчев в жанрово отношение варират от афоризма до кратката прозаическа скица (миниатюра) и краткото литературно есе. "Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм. И този недъг е по-опасен, тъкмо защото се смята за добродетел."Атанас Далчев ... |
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
|
"Глухата неприязън на Фернан към майка му е ужасяваща, и още как! От нея той беше наследил пламъка, но ревнивата нежност на майката беше направила сина безсилен да подхранва непознатия огън у себе си. За да не го загуби, тя бе пожелала той да бъде слаб, беше го задържала само защото го беше подлагала на лишения. Беше го възпитала в дух на недоверие, на глупаво презрение към жените." Франсоа Мориак ... |
|
Терез Дескейру не знае защо е отровила мъжа си и аз не знам защо написах "Терез Дескейру". От какви елементи се формира в нас битието, което внезапно усещаме, че оживява и надава своя вик? Това е като мистерията на зачеването; мистерия, която може би не е толкова непроницаема, колкото си мислим, но която, за да бъде решена, изисква огромно и недискретно изследване. Романът "Терез Дескейру", смятан за шедьовъра на Франсоа Мориак (1885 - 1970), поставя началото на поредица, с която Фондация "Комунитас" иска да запознае читателите с творчеството на един от най-големите християнски автори на ... |
|
"... какво е в края на краищата животът на човека, на човешкия род, ако не борба на химери? В която излиза вярна - побеждава - тази, която е по-силната. А по-силна е тази, която е по-истинна. А е по-истинна тази, в която лумти автентичният човешки дух..." Стефан Бочев ... |
|
Дневникът на Жюлиен Грийн е уникално свидетелство на писател и християнин, чийто жизнен път съвпада с ХХ в. Воден почти всички вечери от 1926 г. до смъртта му през 1998 г., въпросният Дневник в 18 тома бива регулярно публикуван през годините. "3 декември 1958 г. - Животът на всеки от нас е път, който продължава направо в другия свят, отвъд смъртта. Поне така си казвам в някои моменти. Този, който върви към Бога тук, долу, продължава да върви към него от другата страна. Но щом не иска да върви към Бога тук, на Земята, как ли ще върви към него в отвъдното? Пасха, 1963 г. - Вярвам, че ми бяха потребни двадесет години, ... |
|
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан. Пристигането на красива млада жена в Саутпорт, Северна Каролина предизвиква любопитството на местните жители. Единственото желание на Кейти е да избяга от грешките, допуснати в миналото, и да запази уединението си. Опитите ѝ да се дистанцира от хората са провалени от енергичната и спонтанна Джо, в чието лице открива добра приятелка. Когато самотният баща Алекс влиза в живота ѝ, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че ... |
|
Афоризми и анекдоти. ... "Само две неща са безкрайни - вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.""Никога не мисля за бъдещето - то винаги идва само.""Човек не разбира нещо добре, ако не може да го обясни на баба си.""Преживял съм две жени, две войни и Хитлер." ... |
|
Една нощ в Лисабон, в началото на Втората световна война, млад мъж жадно наблюдава на пристанището кораб, готвещ се да потегли на следващия ден за Америка. Без американска виза и с шест долара в джоба, той е един от хилядите бежанци от нацистка Германия, намерили последно убежище в португалската столица. Внезапно към него се приближава странен непознат и му предлага два билета за кораба и паспорт с валидна виза. В замяна иска само младият човек да изслуша неговата история. История за смелост и жестокост, за дързост и смърт, и за една любов, която не признава препятствия и граници."Нощ в Лисабон е най-дълбокият и ... |
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |