С тънък психологизъм Симон дьо Бовоар разказва за начина, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и капаните на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуска да вплете и генералната тема за ролите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на Благоразумната възраст е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същност свобода, чиято предпоставка е ликвидирането на страданието. Смъртта има водеща роля в кратката новела Монолог, най-френетичната и неудържима творба в сборника, чийто развой е непрозрачен почти до финала. Тук ... |
|
Жените могат да бъдат герои. Когато двайсетгодишната Франки Макграт, обучаваща се за медицинска сестра, чува тези думи, това е истинско откровение за нея. Израснала в окъпания от слънце идиличен свят на Южна Калифорния и защитена от своите консервативни родители, тя винаги се е гордяла, че постъпва правилно. И когато брат ѝ заминава да служи във Виетнам, тя се присъединява към армейския корпус на медицинските сестри, за да следва неговия път. Наивна и неопитна, като мъжете, изпратени да се сражават във Виетнам, Франки е поразена от хаоса и разрушенията на войната. Всеки ден е залог на живот и смърт, на надежда и ... |
|
Книгата Васил Левски: Най-добрият ни българин на проф. Пламен Павлов събира 15 истории за българския Апостол на свободата, за неговите съмишленици, за идеите му и наследството, което оставя. Тя засяга редица важни и някои спорни въпроси, свързани с него, включително рождената му дата; събитията около залавянето му и евентуалното предателство; дейността на Левски в Македония; връзките му с бесарабските българи. Най-важна тема в книгата обаче е огромната роля, която делата и идеите на Апостола имат за националноосвободителните борби на българския народ, за подготовката на Априлското въстание, а също и за продължите и ... |
|
В книгата са включени 200 стихотворения за България, за национални светини и българския език, както и за онова, което трябва да направим, за да държим гордо изправени главите си. Моя Българийо! Златна моя Българийо - лете пшеничено руса. Есен с туптящо сърце - с грозде, замайващо вкусно. Зиме - принцеса добра - топло завива земята. Пролет - градина с цветя - пак се завръщат ятата. Дунав и Черно море като сестри те прегръщат, а планините навред свойта прохлада разгръщат. Бързат реки, покрай тях малки поточета тичат. И в долини, в равнини ражда земята обична. Моя родино, за теб колко юнаци умряха? Легнаха те във ... |