"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
Бивш командир разказва за частната армия на Кремъл. ... Книгата на Марат Габидулин за първи път разбулва секретността около армията Вагнер - частна военна компания (ЧВК), чието съществуване дълго време се отричаше от властите в Русия. Въпреки това действията на Вагнер винаги са били в служба на Кремъл, било то в Донбас, в Крим, в Централноафриканската република, в Мали или в Сирия. Днес вагнеровците са в Украйна. В редовете им вече набират и осъдени престъпници. Заради всичко това през 2023 година САЩ обявиха ЧВК Вагнер за международна терористична организация. Марат Габидулин не е разкаял се човек. Той е горд, че се е ... |
|
|
1828 година. Робин Суифт, останал сирак след епидемия от холера в Кантон, е доведен в Лондон от мистериозния професор Ловел. Там години наред изучава латински, старогръцки и китайски, за да се подготви за деня, в който ще постъпи като студент в престижния Кралски преводачески институт на Оксфордския университет, наричан още Вавилон. Неговата прочута кула, студентите и учените, които се трудят в нея, са най-големият център в света, посветен на изкуството на превода - и по-важното, на магията. Среброделието - използване на значението, изгубено в превода, като енергиен източник, посредством омагьосани сребърни кюлчета - ... |
|
|
В стихосбирката си Свидетел на безименност Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние. В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по ... |
|
|
Случайна среща на млад мъж с уличен котарак слага началото на едно предано приятелство. Между трийсетгодишния Сатору и бездомния Нана спонтанно се заражда дълбока привързаност и удивително взаимно разбиране. Ала ето че поради непреодолими обстоятелства младежът трябва да се раздели със своя питомец и да го повери в любящи ръце. И двамата тръгват да търсят достоен осиновител. С котешки нюх и проницателност, с хаплив хумор или добродушна ирония Нана увлича читателя в необичайно пътуване с предизвестен край към множество човешки души и съдби, към традициите на Япония и манталитета на нейните обитатели. Нижат се живописни ... |
|
|
Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на ... |
|
|
Коломбо, столицата на Шри Ланка, 1990 година. Мали Алмейда - военен фотограф и журналист, закоравял комарджия, прикрит гей и атеист, се събужда мъртъв и вижда, че се е озовал в нещо като небесна канцелария. Решава сам да разследва убийството си и да открие кой го е предал. Но в страна, разкъсвана от кръвопролитна гражданска война, където споровете се уреждат и сметките се разчистват с батальони на смъртта, с бомбаджии камикадзета и наемници главорези, списъкът на заподозрените е отчайващо дълъг. В задгробния живот, където гъмжи от призраци и духове, Мали разполага със съвсем малко време, само с девет луни, или девет дни, ... |
|
|
Историята на един смел мъж - Джовани Фалконе. Тридесет години след екзекуцията на Джовани Фалконе, Роберто Савиано създава документалния роман Куражът винаги е сам. Със силата на литературата и дълбочината на знанието, Савиано отдава почит на един герой, който въплъщава тихата сила на справедливостта. Той разказва неговата история, но добавя и детайли, събития, механизми и предистория, които не са известни или са потулени. Роберто Савиано изгражда личен портрет на Джовани Фалконе, не на героя, не на символа на борбата с мафията. Той навлиза дълбоко в живота на един човек, който изпитва страх, съмнения, трудности и ... |
|
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
Книги
