Алексей Лосев завършва превода си на трите трактата на Николай от Куза и коментарите към тях през 1936 г. - след освобождаването му от сталинските лагери. През 1937 г. преводите са публикувани в осакатен вид, коментарите обаче - не. Спасени по чудо изпод бомбардирания през 1941 г. Лосев дом, разчитането им започна едва през сегашния век. Николай от Куза е отдавна пред умствения поглед на Лосев, некриещ склонността си към неоплатонизма. Привлечен е от метафизичната му програма, съзнателна алтернатива на онтотеологията. В трактата за не-другото се формулира една метафизика на конкретното - чрез отвъд-ситуативния смисъл, ... |
|
Романът Синухе Египтянина на финландския писател Мика Валтари ни отвежда във водовъртежа на XIV в.пр.Хр., когато Египет е разтърсван от вътрешни и външнополитически промени. Авторът умело ни потапя в живота на Древна Тива, завихря ни в страстите на тази световна столица и ние чуваме автентичното звучене на египетската реч - това, което говори улицата, и изтънчения език на двореца. Прототип на героя е Синухе от дворцовия роман Синухе, който е записан около XX в.пр.Хр. Името не е засвидетелствано никъде в древноегипетските паметници. То е измислено от древноегипетския автор, който е орисал своя герой на бурен живот с ... |
|
Волф Месинг става известен благодарение на уникалните си способности да чете мисли, да предвижда съдбата на хората и точно да предсказва исторически събития. В средата на 1943 година той назовава точната дата на края на Втората световна война. Много преди смъртта на Сталин разгадава месеца и годината на смъртта му. И накрая той може да вижда със затворени очи, но и да чете мислите на хората. Тогава, както и сега има хора, които вярват, че съдбата го е надарила с божествен дар, други виждат дяволско проклятие в нереалните му способности. В тази книга авторът прави опит да хвърли светлина върху една от най-мистериозните ... |
|
С тънък психологизъм Симон дьо Бовоар разказва за начина, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и капаните на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуска да вплете и генералната тема за ролите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на Благоразумната възраст е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същност свобода, чиято предпоставка е ликвидирането на страданието. Смъртта има водеща роля в кратката новела Монолог, най-френетичната и неудържима творба в сборника, чийто развой е непрозрачен почти до финала. Тук ... |