Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Varius" на издателство "Критика и Хуманизъм". ... Теодор В. Адорно е една от най-бляскавите фигури на т. нар. "критическа теория" и един от най-легендарните европейски интелектуалци на ХХ век. "Minima Moralia" повлиява дълбоко на европейското, социално, философско и етическо мислене. Писана е по време на Втората световна война, когато Адорно е в изгнание в САЩ поради невъзможност да оцелее при антисемитския режим в Германия. Заглавието ѝ e отглас на прочутия античен трактат по етика "Magna Moralia". Книгата е съставена от афоризми, ... |
|
|
Маурицио Ферарис е основоположник на новия реализъм и един от най-влиятелните философи на XXI век. Професор е по теоретична философия в Торинския университет, Италия, където е и президент на Центъра за онтология (LabOnt). Автор е на над шестдесет книги и хиляда статии, преведени на множество езици. Ферарис е един от малцината, работили пряко с водещи фигури на континенталната и на аналитичната традиция като Жак Дерида и Джон Сърл. Гостуващ професор в Харвард, Оксфорд, Мюнхен и Йейл, носител на редица престижни международни награди, сред които и "Humboldt-Forschungspreis". Колумнист на "La Repubblica" и ... |
|
|
В театъра на живота виждаме кукли да танцуват на сцена, движат се насам и натам, теглени от въжетата им, участвайки в сценария, който определя техните роли. Учим се да разбираме логиката на този театър и се оказва, че ние самите вече участваме в него с лично представяне. Ние заемаме своето място в обществото и по този начин определяме поза, в която висим на невидими конци. Тогава забелязваме значителна разлика между кукления театър и собствена драма. За разлика от куклите, ние можем да спрем танца си, да се огледаме и открием механизмите, които ни движат. Зад този акт първата стъпка към свободата е открита... защото ... |
|
|
Към феноменология на антропологичния опит. Съставител: Кольо Коев. ... Идеята на този подбор от фрагменти, принадлежащи към ръкописното наследство на създателя на феноменологията, Едмунд Хусерл, е да подчертае експерименталния характер на неговото мислене. Колекцията върви по стъпките на изданието ни Светът, който живеем (2022) и се вглежда по-внимателно във феноменологичната антропология на Хусерл, разгръщайки идеи, свързани с отношението родно / чуждо, с историята, поколенията, пренасянето на смисъл, традицията и наследяването. Акцентът върху феноменологичната антропология на Хусерл дава видимост и на радикализма ... |
|
|
С появата на тома Признанията на плътта преди една година известната по-рано като 3-томна поредица бе допълнена с извадения от архива на Фуко след смъртта му дългоочакван четвърти том. Ето какво пише самият Фуко:"Първоначалният проект на тази поредица от изследвания... беше да се разбере как в модерните западни общества се е конституирало нещо като опит за сексуалността - познато понятие, което обаче всъщност не се появява преди началото на XIX в. Да се говори за сексуалността като за исторически конституиран опит предполагаше предприемане на генеалогия на желаещия субект и връщане не само към началата на ... |
|
|
История на една европейска идея. Дали признаването ни един друг се отнася до публичния престиж? Или до нещо много по-дълбоко, независещо от това как някой се възприема от обществото? Може би с признаване имаме предвид по-скоро морален акт? Или е процесът, в който познаваме как стоят нещата в действителност? Ето ни книга около тези въпроси. Която не само умно показва, че бихме сгрешили, ако се изкушим да мислим, че идеята е саморазбираща се. Но и която е написана от автор, станал световновлиятелен именно с теорията си за признаването. Навлизаме в историята на политическите - но и на моралните - идеи. Проясняваме за нас ... |
|
|
Предговор, съставителство и научна редакция: Христо Гьошев. ... "Идеята зад Векът на херменевтиката е запазването на живия дух на херменевтическото мислене в неговото многообразие. Тук не хвърляме поглед назад към един отминал век на несъмнени постижения, а поставяме въпроса за актуалната значимост на херменевтическите проблеми и продуктивността на тази изследователска традиция в сегашно време. Отговор на този въпрос се надявам да дават заедно включените в сборника доклади. С идеята за подобно продуктивно осмисляне на херменевтическата традиция настоящият том има за цел да заеме своето място в поредица от изследвания, ... |
|
|
Какво ни питат великите философи е сборник с лекции, всяка от които се фокусира върху ключовите идеи на някой световноизвестен философ. През 90 -те години на предходния век Лешек Колаковски чете лекции по философия по полската телевизия, които се радват на такава гледаемост, с каквато могат да се похвалят малко развлекателни програми. През 2008 година краковското издателство Знак публикува три цикъла от тях под заглавието Какво ни питат великите философи в самостоятелно книжно тяло. Всяка от тези лекции се фокусира върху ключовите идеи на някой световноизвестен философ, които са от значение както за неговата собствена ... |
|
|
Съставител: Лиляна Куманова. ... В книгата са представени основните най-известни теории за емоциите и класици в научната психология: периферна теория на Джеймс-Ланге; централни теории за емоциите; бихевиористична теория за емоциите; еволюционна теория на Чарлз Дарвин; теории на базовите емоции; когнитивни теории за емоциите. В книгата са поместени статии от класици в научната теория като Вилхелм Вундт, Едуард Титченер, Уилям Джеймс, Едуард Клапаред и други, в които те подробно разглеждат въпросите за същността, произхода, изследванията, теориите за развитие на емоциите през вековете, както и методи за терапия. ... |
|
|
Опитите за обективиране на субективни явления е стремеж, съпътстващ човечеството през целия му жизнен път, без значение от цената. А тя често е загуба на усещането за близост с Другия, който става чужд, когато направим опит да го поместим в понятие, в категория, да го дефинираме или групираме по сходен белег. Настоящото изследване представя наративната етика като парадигма, чието имплементиране в клинични подходи и методи за лечение на депресивни състояния предполага развитието на разбиране за човешките същества като нуждаещи се от смисъл, цел и усещане за вътрешна ценност. Подобно разбиране изисква чувствителност към ... |
|
|
Защо изкуството е важно и ценно? Защо днес изкуство и реалност, "добро" и "лошо" изкуство са неразличими? Епистемичната, етичната и естетическата несигурност относно качествата на съвременното изкуство са се превърнали в норма, което води до приемане за единствено релевантно количественото му оценяване като цена в рамките на пазара - тя се превръща в признание за естетическа ценност. Как чрез различни механизми, институции и фактори се формират ценностите на големи маси от хора, убеждавайки ги, че интерпретацията и образа могат да заменят същността и фактите? Загубили ли сме връзката си с реалността, ... |
Книги
