Пиесата "Ужасните родители" Кокто написва за 8 дни и още с появата си предизвиква скандал. Болезнени и маниакални семейни отношения. Конфликта родители - деца. Четирима герои преплетени в кръвосмесителни и обсесивни връзки. "Ужасните родители" е една от най-поставяните пиеси на Жан Кокто у нас. Многолик и плодовит, Жан Кокто (1889 - 1963) е автор на романи, стихове, пиеси, есета; а също режисьор и художник. Член на "Френската академия" и на "Кралската академия на Белгия", командор на "Почетния легион", член на Академията "Маларме", почетен президент на ... |
|
|
"Заблудени мацки" е четвъртият и последен от "американските" романи на Борис Виан, който той издава под името Върнън Съливан и които му навличат съдебна присъда и солена глоба за "оскърбление на добрите нрави". Наркотици, престъпни банди, кръв, коварни жени с волно поведение и екшън по улиците на Вашингтон изпълват този ироничен и остроумен черен роман. ... |
|
|
На тридесет и три години той бе имал много жени. Никоя не му бе доставяла такова удоволствие като нея – тотална, животинска наслада, без задни мисли, след която не следваше нито отвращение, нито притеснение, нито отегчение. Напротив! След двата часа, в които телата им се стремяха да постигнат максимална наслада, и двамата оставаха голи, удължавайки плътската си близост, вкусвайки хармонията, установила се не само между тях, но и в заобикалящата ги обстановка. Тони Фалкон има щастлив брак, дете и извънбрачна връзка с омъжена жена от своето село. В неговото съзнание „Обичам те” не се различава особено от „Събличай се”, но ... |
|
|
Публикуваната през 1798 г. стихосбирка "Лирически балади" си е извоювала запазено място в историята на английската литература. Става дума за книга- манифест, която си поставя за цел да прокара нови идеи за това, как и защо се пише поезия. Романтическият опит за демократизация на литературата, без да се жертва мощта на индивидуалното поетическо въображение, до голяма степен определя идеологиите на литературното творчество и до днес. Стиховете на Уордзуърт и Колридж посягат едновременно към тукашното и към отвъдното, към всекидневното и към свръхестественото. Макар и да не се радва на същата световна популярност, ... |
|
|
От автора на "Рагтайм". ... "Хомър и Лангли" е последният роман на американския писател Е.Л. Доктороу ("Рагтайм", "Езерото на гмурците", "Жития на поети", "Били Батгейт", "Световно изложение"), който достойно се нарежда сред най-добрите му постижения. Хомър и Лангли са братя. Единият е сляп пианист, другият пострадал в Първата световна война от бойния газ ипирит и се люшка между лудостта и величието. Живеят като отшелници в огромната си богаташка къща на Пето Авеню, която препълват с изровени от боклукчийските кофи вещи, с купища стари вестници, ... |
|
|
Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които - както един чешки израз определя сладкото им безделие - са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се ... |
|
|
Размисли по пътя за Сантяго де Компостела. ... Иван Драгоев е роден в София през 1971 г. Възпитаник е на НГДЕК “Св. Кирил Философ” и СУ “Св. Кл. Охридски”. Има магистърска степен по философия от Сорбоната и докторска степен по философия в България. В момента живее и работи във гр. Валенсия, Испания. "В този текст става дума само за две неща: за един човек и за един път. Човекът е, разбира се, авторът, а пътят има цел: той е ходът на едно популярно поклонническо пътуване. Фактически Иван Драгоев веднага превръща пътя не в движение нанякъде, а в срещи и случки, които биха могли да се схващат и като незначителни. При ... |
|
|
Човекът в черно бягаше през пустинята и Стрелецът го следваше. Така започва поредицата за Тъмната кула, най-мащабната и най-епичната творба на Стивън Кинг. Фентъзи, изумителни приключения... и дълбоки прозрения за човешката природа, за приятелството, любовта и предателството. Роланд от Гилеад, последният Стрелец, преминава през паралелни светове и се сблъсква с невъобразимото. Олицетворение на самотния герой от древните митове и от класическите уестърни, той извършва подвизи (и понякога предателства) в името на една-едничка цел - да открие и да запази мистичната връзка между всички светове, всички вселени - Тъмната ... |
|
|
Роланд Стрелеца и неговият катет продължават пътешествието си на югоизток през горите на Средния свят. Накъдето и да се обърнат, виждат пустош, която сякаш се простира от разрушения свят от младостта на Стрелеца до аления хаос, който изглежда, е неумолимото бъдеще. Почитателите на епичната сага за "Тъмната кула" добре познават Роланд... доколкото може да бъде опознат този загадъчен герой. Познават и спътниците му: Еди Дийн и съпругата му Сузана, Джейк Чеймбърс - момчето, което два пъти е преминало в света на Стрелеца през вратата на смъртта, симпатичното животинче Ко. В петата книга за "Тъмната кула" ... |
|
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
Книги
