Слова и проповеди ... |
|
"Всяка стъпка на християнина по пътя на духовния живот не е нищи друго освен покайно движение на сърцето, съзиращо греховете си. Чрез покаянието пред вярващия се отварят вратите на църковния свят, само чрез покаянието се отварят пред него и райските двери. Накратко казано - началото на покаянието е начало на спасението. В наши дни твърде много хора, познали мрачните дълбини на неверието и безбожието, вкусили от пагубните плодове на най-смрадни грехове, но избавени по Божия милост от този ад, призовани към светлина, към пробуждане и живот - чрез разкаяние, чрез тайнството св. Кръщение, чрез изповядване на своите ... |
|
|
|
В книгата са описани жития на светии и мъченици, които се честват от православната църква през месец февруари. ... |
|
Хигиена и лекуване на душата е капиталната публицистична творба на големия български лечител и общественик Петър Димков (1886 - 1981). Работата по книгата започва през 20-те години и продължава до кончината си. Произведението е изградено на четири източника: учението на мировите Учители и мъдростта на велики хора - пътят на човека, добродетели и пороци, цел в живота, щастие и успех, труд и пари, избор на професия; здраве - природосъобразен живот, билкови рецепти за най-често срещани заболявания, за нервни болести, за наднормено тегло, рецепти за красота; окултни знания - сънища, ясновидство, интуиция, карма, ... |
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
Студии върху библейските основания. ... Възкресил, възнесъл и упокоил "посред Престола" на Бога Отца възприетото веднъж и завинаги от Него човешко естество, Христос му дава пределното, действително есхатологично утешение - възцарява го и ето: именно него, възцареното "отдясно на Отца", ни дава, та приемайки го в Евхаристията, да разберем, че както Той е в Отца, така и ние сме в Него и Той в нас (Йоан. 14:20), при това там горе, където в Христа вече се покои нашето естество. С две думи, в еклезиологията трябва да се "възпомни" по най-решаващ начин, че както Сам ни е казал на Тайната вечеря ... |
|
Книгата представлява сборник основоположни статии от съвременния американски православен подвижник йеромонах Серафим (Роуз), предшествани от негов животопис."Земният живот на йеромонах Серафим - това е една светоносна история на личен духовен подвиг, на страдание и борба, които завършват пред славния Божий престол в царството Небесно. Думите на отец Серафим отекват в душите на съвременните хора, защото той пише от болката на сърцето си, преживяна в мрака на лутането преди да намери Христа. Той също като нас е бил възпитаван в атмосферата на нихилизъм, материализъм и лъжехуманизъм, които все по-безпощадно и яростно ... |
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
|
"Умът, стоящ и призоваващ Христос и прибягващ към Него срещу враговете, е подобен на звяр, обкръжен от множество псета и мъжествено съпротивляващ им се, скрит зад някаква ограда. Като мислено съзира отдалече коварните замисли на невидимите врагове, умът непрестанно се моли срещу им на Миротвореьа Иисус и така остава неуязвен от тях. Ако имаш познание и ти е дадено от ранни зори да заставаш пред Господа и не само да бъдеш виждан (ср. Пс 5:4 - според слав. прев.), но и сам да виждаш, то ще разбереш за какво говоря. Ако ли пък нямаш, пребъдвай в трезвение и ще получиш! Онова, което съставлява моретата, е многото вода: ... |
|
"Изповедта, развързването на греховете от духовния отец и причастяването със светите пречисти и животворящи Христови Тайни са следствие от окончателно съзрялата решимост на грешника да върви към Господа. Това не е придатък към делото на обръщането, а е "необходим негов завършек, запечатване на това, което се е оформило в сърцето в минутата на решимостта. Напомням го, за да не помисли някой да се ограничи само с вътрешно обръщане към Бога, пренебрегвайки св. Божествени тайнства. Такова обръщане ще бъде несигурно и няма да доведе до никакво добро. Ако ковачът изработи един нож както трябва, но не го закали, ножът ... |
|
Архимандрит Софроний (Сахаров) - велик подвижник на XX век, богослов на нетварната Светлина и вече прославен светия на Православната църква (от Вселенската патриаршия през 2019 г.), е добре познат на читателя с книгите си Свети Силуан Атонски, Ще видим Бога както си е, За молитвата и др. Настоящият сборник съдържа част от кореспонденцията му с Дейвид Балфур, англичанин и римокатолически монах, който приема православието през 1932 г. В жертвената си готовност да помогне на своя събрат, измъчван от рационалистични недоумения в търсенето на истинското богопознание, отец Софроний е принуден да разкрие пътя на своето огнено ... |