Айлиш стои до прозореца в покоя на вечерта, а зад гърба ѝ децата ѝ се боричкат и спорят. Преди две години на власт в Ирландия е дошла крайно дясна партия. Новият фашизъм постепенно прониква навсякъде. Започват да изчезват хора, идват и за съпруга ѝ. Надига се съпротива, а държавният терор нараства. Най-големият син на Айлиш се присъединява към бунтовниците. Ужасът обхваща съзнанието ѝ все повече. Гледа децата си, родени в свят на привързаност и любов, и вижда ги осъдени да живеят в свят на терор. Трябва ли да напуснат страната и да загърбят надеждата, че отново ще видят изчезналите си близки? Ще ... |
|
Десети ноември 1938 година е обичаен ден за търговеца Ото Зилберман. Той обсъжда сделки и прави планове за бъдещето. Докато не се прибира вкъщи и на вратата не започват да блъскат щурмоваци от националсоциалистическата партия. Това е денят след Кристалната нощ, а заглавията във вестниците гласят "Евреите обявяват война на германския народ". Зилберман е с арийски вид и това му помага да избяга. Колко дълго обаче може да бяга от нацистите, колко влака трябва да смени и през колко града да мине, за да осъзнае, че от превзетата Германия няма изход? И на никого не му пука, че арестуват и убиват евреи. " ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
Юбилейно издание по случай 700 години от смъртта на Данте Алигиери! ... На епична одисея през деветте кръга на пъкъла, в мрачното царство на онези, отхвърлили духовните ценности, ни повежда Данте Алигиери (1265 - 1321) в прочутата си поема "Ад". Този ненадминат през вековете художествен текст и днес - седем столетия след смъртта на италианския поет, се чете със същия плам, с който е бил писан. Настоящото издание е в забележителния превод на поета и писател Константин Величков. В книгата са поместени и черно-белите илюстрации на Гюстав Доре, превърнали се в неразделна част от Ада на Данте. ... |
|
Синът на един от най-богатите и влиятелни мъже в Гърция е открит мъртъв в контейнер за боклук в покварен квартал в Атина. Тъй като бащата на момчето е прословут със своята безскрупулност, Андреас Калдис - главен инспектор на отдел Тежки престъпления в тамошната полиция, подозира, че в убийството е скрито послание. Но какво е то и кой го изпраща? В хода на разследването се появяват все повече улики за мащабна конспирация, простираща се от мрачния подземен свят на гръцката столица до бляскавото ѝ висше общество. Смъртоносната вражда между могъщи противници заплашва и бездруго несигурното бъдеще на страната и отвежда ... |
|
"Без мен включва както стихотворения и сънища, така и фрагменти, спомени, бележки от пътувания и записки: Опитах се да събера последното десетилетие в цялост, за да не се разпилее и за да мога да видя лицето му и да чуя гласа му. Малко самонадеяна амбиция, може би, но нямах и друг избор, за да продължа напред. Мисля, че този опит не засяга само мен." Стефан Иванов "Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Тази книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София - точно тази, до която вече нямам достъп. И същевременно изпитвам дълбока ... |
|
В Случаят Джем Вера Мутафчиева, тълкувайки върховните моменти на османската епоха и сред тях - дълбочината на падението на един принц - съумява да разтълкува и себе си, своя баща и преди всичко времето, в което я надживяхме."Ako има нещо, което този роман е взел назаем от историята, то е осъзнаването, че големите неща идват от малките. Случаят Джем, от своя страна, връща услугата, като демонстрира колко незначителна изглежда нашата велика самонадеяност, когато погледнем към нея през обърнатия наобратно телескоп на историята. Това е идея, с която Мутафчиева без съмнение се е срещала в творчеството на великия и ... |
|
Херман Хесе дълго пътува към най-значимия си роман Играта на стъклени перли. Работи върху него цяло десетилетие във време, враждебно на културата и интелектуализма, когато в Европа шества политическото безумие и диктатори се разпореждат със съдбата ѝ. В писмо от 30 -те години на миналото столетие авторът споделя: "За мен бяха важни две неща - да изградя едно духовно пространство, в което да мога да дишам и да живея въпреки цялата отрова на света, да си създам убежище и крепост, и освен това да изразя съпротивата на духа срещу варварските сили...". И като във всеки образцов образователен роман накрая ... |
|
Името Адолф се забива като трън в ушите на Хаим Айзенберг, израелец с немски корени, който е пристигнал да кара ски в малко селище в Алпите. Този Адолф Оберхубер, който влиза със смущаващ поздрав в кръчмата на Мартин, обаче е единственият човек, който може да бъде партньор на Хаим на шах. След началния сблъсък двамата мъже се приближават към една история, която лежи далеч в миналото и хвърля нова светлина върху съдбата на две семейства, които са съдбовно свързани. Щефан Фьогел е автор на книги, пиеси, сценарии. В момента е един от най-търсените немскоезични драматурзи. ... |
|
Невероятно дръзко е да напишеш книга от името на Силвия Плат, една от емблематичните поетеси на XX век, чийто единствен роман Стъкленият похлупак се превръща в съвременна класика с култов статус. Но шведката Ерин Кулхед го прави, и то така, че освен възторжените отзиви на критиката печели и най-престижната литературна награда в страната си. Вероятно освен таланта ѝ помага и фактът, че собственият ѝ живот напомня този на Силвия: самата тя има малки деца, омъжена е за друг писател и се бори да намери място и време за собствената си работа. Може би затова толкова автентично описва в първо лице последната ... |
|
"Ивайла Александрова не громи идоли и не сваля ореоли. Оценките, доколкото ги има, не идват от нея. Тя не произнася присъди, нито контраприсъди - оставила ги е на другите, на нас. Най-голямото и важно постижение на тази книга е, че от дълбината на морето от факти - факти, които не спираха да изскачат до края по един почти свръхестествен начин, сякаш чакали осемдесет и повече години точно този момент - в крайна сметка действително се е надигнала истината, и то не само тази за конкретния случай, а понятието за истина изобщо - такова, каквото най-много ни плаши. Този разказ не ни казва нищо, което не знаем за ... |
|
Задачата на настоящето е да коригира разбирането ни за миналото. Тази задача става все по-важна, когато миналото не може да се коригира. Елизабет Финч е вдъхновяваща личност - взискателна учителка, която преподава "Култура и цивилизация". С деликатна емпатия тя подтиква учениците си да раждат значими идеи и да открият призванието си. Когато бивш ученик на Елизабет, на когото тя завещава книгите и писанията си, прочита нейните дневници след смъртта ѝ, той си спомня за уникалния ѝ любопитен ум и страстта ѝ към философията. Нейните размисли анализират големите мислителите от миналото и изследват ... |