Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
|
"Тази книга е трети сборник с избрани мои статии - след "Byzantica minora" (София: ЛИК 2000) и "Византийски етюди" (София: Комунитас 2014). "Miscellanea" все пак се различава от другите два. Да, и тук повечето текстове тематизират византийската философия и направилата я възможна култура. Във втората част си позволявам обаче да представя изследвания по теми извън византийската мисловна традиция - от Парменид до Бекет. Третият дял е директно включване в съвременния дебат за характера на философията, нейния смисъл и нейното осъществяване. Текстовете - с едно изключение, от 1991 г. - са ... |
|
|
Макар че е последна и издадена посмъртно, Митът за държавата е една от най-четените книги на немския философ и историк на културата Ернст Касирер (1874 - 1945), известен най-вече със своята философия на символните форми. Тази последна творба Касирер посвещава на теми от областта на политическата философия, разглеждайки мита най-вече в динамичния исторически контекст на идеи и доктрини за държавата, за нейното възникване и функциониране. Пред читателя възкръсва, макар и непълна, поредицата от представи за държавата, започваща от митологиите на древните общества, през Платон, Аристотел и Плотин, Отците на църквата ... |
|
|
Кратка история на античната естетика."Естетическото - според Лосев - е изразителното, онзи вътрешен смисъл, който се проявява външно. Но ако се вгледаме внимателно,... пред нас са не само изразителните форми на живота, но и мощен културен пласт. Пред нас е история на културата на древните гърци и римляни. А какво е култура? Да се обърнем към латинския език. Култура означава отглеждане. И гръко-римският свят, така нареченият античен, толкова енергично отглежда своя живот, че и след хилядолетия четем Омир, поемите Илиада и Одисея великите трагици на V в. пр.н.е. Есхил, Софокъл, Еврипид, великите философи Платон, ... |
|
|
"В началото беше Ковид". Може би това ще е първата ви мисъл, когато започнете да четете книгата. Матиас Десмет прави безпощаден анализ на абсурдния характер на много от решенията и действията, които се прилагаха в по-голямата част от света по време на пандемията. Само че книгата не е изобличителен трактат за погрешните и вредни за обществото мерки, с които властите се опитваха да се справят с пандемията. Става дума за много по-дълбок, фундаментален проблем. Кризата с Ковид-19 е просто последният ярък и тревожен симптом на друга, по-коварна и сякаш невидима болест, която разяжда човечеството от дълго време. ... |
|
|
Късният Хайдегер и въпросът за преодоляването на метафизиката. ... След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция - тази на късния Хайдегер - да бъде наново реконструирана и анализирана в основанията и прозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината ... |
|
|
Сборникът с три текста от Кеймбриджкия период на големия философ Лудвиг Витгенщайн запълва сериозна празнота в българската философска книжнина. Без съмнение е последният му текст, върху който той продължава да работи до смъртта си на 29.04.1951 г. В него Витгенщайн се стреми да изобличава философските патологии на езика. Но същевременно в размишленията му се очертава и някаква положителна позиция: нашето знание почива върху основи, които са отвъд обсега на критиката и рационалния контрол. Култура и ценност е подборка на фрагменти от целия Кеймбриджки период на Витгенщайн. Тя подпомага разбирането на Витгенщайновата ... |
|
|
"През зимни замъци, села, манастири, градове, празници, кухни, спални, площади, игри, войни и какво ли още не Цочо Бояджиев продължава да гради пътя на нетривиалността. Опрян на огромен куп източници и рафинирана методология, той изследва другостта в без друго другата ни епоха на т.нар. Средновековие. Зимата е за човека от тогавашна Западна Европа - проблематично време, травматичен сюжет. Тя е не само природен феномен, но и символ, изискващ разчитане. Зимата е интервалът на прокъсаност на битието, проходът между световете на живите и мъртвите. Тя е тежка метафора на неосветените части на света и на човешкото ... |
|
|
В книгата са включени текстове от Джаноцо Манети, Лоренцо Вала, Пиетро Помпонаци, Марсилио Фичино и Джовани Пико Делла Мирандола."Решението ми да събера въпросните преводи на ренесансови философски текстове в един обемист том е продиктувано от следните съображения. Почти всички досегашни издания са изчерпани и трудно се намират дори при букинистите. При това, когато отделните текстове бъдат събрани заедно, с това се очертава по-ясно и категорично спецификата на ренесансовото философстване, проследяват се взаимодействията между различните визии на епохата, става по-логично вместването на една или друга позиция в ... |
|
|
Карл Раймунд Попър (1902 - 1994) е австрийско-британски философ и общественик. Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на XX век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за истина, а по-скоро се опитват ... |
|
|
В периода 1891 - 1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича Трактати, макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика (Трактат за Нарцис. Теория на символа), размишлява за преходността на желанието (Любовният опит, или трактат за напразното желание), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник (Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния ... |
|
|
Знаменитата студия на Валтер Бенямин (1892 - 1940) "Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост" не е единственият негов текст за еволюцията на медиите и значението им за съвременния човек. В настоящия том са събрани най-представителните му съчинения, разкриващи медийната природа на човешката цивилизация. За разлика от много свои съвременници Бенямин не се интересува от спецификата на различните художествени езици, а от общите принципи, по които човешката психология, технологиите, социалните отношения определят актуалните форми на общуване чрез произведенията на изкуството и ... |
Книги
