Книгата е част от поредицата "Библиотека Философия на религията" на издателство УИ "Св. Климент Охридски". ... Владимир Теохаров завършва специалност "философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1985 г. Работи във философския факултет на Софийския университет. Специализирал е в Германия и Австрия. Научните му интереси са в областта на философия на религията, екзистенциална философия, евангелска теология и др. Автор е на статии и студии, посветени на творчеството на Фридрих Ницше, протестантската културна традиция, философия на религията и т.н., някои от които в издания с ... |
|
"Този разказ принадлежи на една вече сериозна традиция, която е забравила началото си във въпроса как да мислим законите на нещо, което изглежда да няма закони - модерната свобода. Как да мислим структурите на човешката дейност, която изглежда все по-освободена от авторитети, от поведенчески кодове, от нормативни предписания и която тъкмо в тази си напредваща освободеност става нарастваща производителна сила." Милена Якимова ... |
|
Основен труд на големия психиатър, създател на учението за логотерапията, конспектите за който той пише по време на четиригодишния престой в концентрационните лагери. Цялостно изложение на разработения от него екзистенциален анализ и логотерапия, идеите за екзистенциалния вакуум и ноогенната невроза, за смисъла на живота, страданието, любовта, работата и смъртта. Особено важни за лекаря са психотерапевтичните методи при страховата и натрапливата невроза, сексуалните разстройства и техниката за парадоксното намерение, психологията на меланхолията, шизофренията и самоубийството, както и психологическата помощ в живота. & ... |
|
Книгата от Владимир Теохаров на издателство "Св. Климент Охридски" разглежда темата за метафизика и психология на духовните възрасти. ... |
|
Наречена "една от най-добрите книги за човешкото общуване, писани някога" и вечен бестселър, "Прагматика на човешките отношения" е в основата на голяма част от съвременните изследвания на междуличностното общуване, но освен това полага основите на контекстуално базираните подходи към психотерапията. Авторите представят простата, но радикална идея, че проблемите в живота често възникват от проблеми в общуването, а не от някакви дълбоки психични разстройства, и подкрепят концептуалните си изследвания с отделни случаи и известни литературни примери. Написана с чувство за хумор и за разнообразна ... |
|
В "Големите въпроси: Философия" Саймън Блекбърн разглежда двайсет от най-фундаменталните и често задавани въпроси в науката "Философия". Те не са изложени в строго определен ред, с изключение на последния въпрос: Трябва ли да ни плаши смъртта?, който е окончателен за всеки от нас. Подбраните въпроси са сред ония, които често безпокоят съзнанието на мислещите мъже, жени и деца. Някои от тях изглеждат прости и конкретни: Свободен ли съм? Защо да бъдем добри? Що е красота? Трябва ли ни Бог? Тези въпроси съдържат множество подвъпроси, разчленяват се, крият уловки, залагат капани. Няма едничък отговор. ... |
|
Теорията на обектните отношения и психодрамата. ... Тази книга е класика в областта на психотерапията. Тя новаторски съчетава психодрама и психоанализа, а това е експертен превод на обновеното ѝ оригинално издание. Пол Холмс ни повежда към сцената на "вътрешния свят" на обектните отношения на протагониста и неговия "външен свят", споделян с другите - свят, в който се случват реалните отношения. Всяка глава на книгата започва с откъс от психодраматична сесия: разказът винаги илюстрира по действен начин определени аспекти на психодрамата и на теорията на обектните отношения. Последващото ... |
|
"Генчо Кондарев, който нарича себе си "гостоприемник и млад наблюдател, философ и мечтател", няма претенции да открива световни истини. Той разсъждава задълбочено, ерудирано и с невероятна за възрастта си мъдрост за обществото, което се е загубило в лабиринтите на собствените си проблеми, сред които основният е "менталното здраве на съвременника". Естествено е за неговия житейски опит да има и романтика, и мечти, и утопия. Но за мен най-важни остават три качества на предложения труд: критичното мислене, философските анализи, както и вярната оценка на съвременното "загубено" общество.& ... |
|
От "Сън и екзистенция" на Лудвиг Бинсвангер се ражда екзистенциалната психоанализа. Психиатър, близък до Фройд и Хайдегер, той основополага направление, което печели все повече привърженици. Мишел Фуко, в контакт с Бинсвангер, пише "Въведение" към текста, което завихря около него мощни антропологични, психологически, философски, литературоведски идеи и го тласва към преводи и признание. Текста на Фуко можете да откриете в първа част на проекта "Сън и екзистенция". Психиатърът Роланд Кун, близък с Бинсвангер и Фуко, тълкува "Сън и екзистенция" с оглед на неговото значение за ... |
|
Тази книга е писана в продължение на двадесет години. Темата ѝ е животът на душата и нейното отношение към трансценденцията. Макар душата днес да е забравена и изтласкана, вибриращата ѝ реалност поражда в продължение на хилядолетия идеи, опити, събития. Настоящите разпознавания на нейното отсъстващо присъствие в европейската култура следват пътищата на някои от големите ѝ търсачи. Владимир Градев завършва езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри" във Варна през 1981 г. и френска филология в "Софийския университет" през 1986 г. Докторската му дисертация "Генезис и преображения на ... |
|
Изследването върху социално-религиозните утопии в епохата на руския духовен ренесанс търси обяснението на наличните разновидности на утопизма в спецификата на синтетичните по характера си философски конструкции, далеч от академичния тип философски системи. "Органичната" форма на философстване, разбирана не толкова като рефлексия, а главно като дело с практическа насоченост, представя възможност за изява на дълбинните характеристики на националния характер, на копнежа по идеала. Представата за осъществимостта на идеала, на абсолютното в сферата на наличната историческа тъкан е характерна част от изследваните ... |
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |