"Край до край" показва новото лице на младото поколение в българската проза – дръзко, по-скоро смело и вярващо, отколкото алиенирано и песимистично. Следователно и по-различно от вече омръзналия ни постмодернистичен "О-писател". Повестите на Стефан Стефанов ще ни спечелят със заразяващата страст към истината, но и с равновесието между факт и художествена измислица, внушаващо тревожни, даже ужасяващи метафори за настоящето и бъдещето ни. Без да са пряко свързани идейно-тематично с големите български сатирици от класиката ни, повестите от "Край до край" показват раждането на нов истински талант, ... |
|
|
Рамиро Бернардес, млад аржентинец от заможно семейство, се връща в родния си град след като завършва следването си във Франция. Доктор Танембаум, приятел на покойния му баща, го кани да вечерят у дома му. Там Рамиро е запленен от неустоимата, тайнствена и подканваща красота на дъщеря му Арасели, чиято чувственост се подсилва от влажната, задушаваща горещина на нощта. Младият адвокат е повлечен от вълната на неочаквана страст, която го кара да извърши престъпление и да бяга от Горещата луна, която сякаш управлява като жесток бог живота на героите в книгата. ... |
|
|
44 жени разказват своите истински истории. Ти си на 16 и първата ти любов току-що е приключила трагично. Ти си на 27 и се радваш на стабилен партньор/ка, но не бързаш да вдигаш сватба. Ти си на 32 и имаш добра професия с високи доходи, смяташ, че бракът е отживелица, но не пропускаш сватбите на приятелките си. Ти си на 37 и си една от приятелките, която днес ще се жени. Ти си на 40 и си убедена, че си изтървала всички влакове. Ти си на 43 и имаш два брака зад гърба си, сега копнееш само за спокойствие. Ти си на 57 и подготвяш сватбата на дъщеря си. Ти си на 64 и понякога отиваш до гардероба, за да зърнеш булчинската си ... |
|
|
"Срещи с дявола" от македонския писател Сашко Насев е модерна, балканска версия на мотива за продаване душата на дявола и кореспондира с "Майстора и Маргарита" на Булгаков. Млад журналист е подмамен от обещанията на внука на дявола - да има красивата Маргарита, да успее в професията си, да пътува по света. Но след приятните тръпки настъпва и моментът, когато всичко хубаво трябва да бъде заплатено... Сашко Насев пише съвременно, злободневно, откровено и остро, а повествованието му отразява цинизма и безизходицата на пошлата ни балканска действителност. Опитен в драматургията, писателят изненадва с ... |
|
|
Българин е герой на холандската писателка Маренте де Моор. След успеха на романа "Нидерландската дева", радушно приет от българските читатели, дойде среща с "Уютни разкази" на Маренте де Моор (изд. Изида, превод Анета Данчева-Манолова). Холандската писателка е спечелила най-големите литературни награди в родината си, както и Наградата за литература на Европейския съюз. Самата авторка е красива, интелигентна и фина, но не само като външност, но и в книгите си. Това обаче не ѝ пречи да обрисува и несретници в живота или груби, първични хора. Такъв например, но само в първия момент, при това ... |
|
|
Гърция по времето на Втората световна война. През 1942 г. гръцкият народ се намира между фронтовете. От едната страна са германските окупатори, от другата - партизаните. И двете сили се оказват все по-опасни за мирното население. Младият лекар Алексис Цакас работи при тежки условия в планинските села над Коринт. Партизаните го отвличат в главната си квартира и го изправят на съд. Затворен в тъмница, Алексис среща Христо, един забележителен човек, който дори в безизходната ситуация успява да му даде надежда и увереност. Авторът Кристиян Цухна се опира на действителен случай. Той умело смесва реалните исторически събития и ... |
|
|
"Сред белетристичното множество, което сега възраства, творбите на Вагенщайн са своеобразна "тежка артилерия". Те реанимират накърнената истина, че прозата, и романът специално, трябва да покрива онзи смисъл, който французите са вложили в изначалното belles lettres (изящна литература): да изписва и обобщава човешки характери и драми, възходи и падения, да нищи и събира история и съвремие, да излъхва мъдрост и жизнелюбие, да ни чисти, облагородява и въздига." Димитър Танев, сп. "Пламък" "Достигнал до патриаршеска (или казано според библейските писания - до Матусаилова) възраст, Анжел ... |
|
|
Интелигентните читатели познават добре белетристичното творчество на Любомир Халачев - романи, повести, разкази и пр. Много силно впечатление направи на критиката и на широката публика книгата с разкази на ловна тематика "Спомен за лисицата" (2018), която се родееше с традициите на ловната проза на Емилиян Станев, Дончо Цончев и Йордан Радичков. И ето че сега Любомир Халачев ни поднася нов сборник с разкази - "10 неща, които никога няма да правя". Сигурен съм, че книгата ще се превърне в естетико-художествено събитие, тъй като разказите са заредени с голяма емоционална сила, с дълбоки социално- ... |
|
|
Милан Йованович е роден през 1967 г. Завършва Юридическия факултет на Белградския университет през 1994 г., а три години по-късно полага адвокатския изпит пред Комисията на Министерството на правосъдието на Република Сърбия. Автор е на романите Монк (2002), Воин (2003, 2010), Зимуване на брега (2004), Теодора (2005, 2013), Господар (2007), Безсъние (2011), Малък двор (2012), Стъклена мастилница (2015), Книга правила (2017), последния му роман Пламък на свещ 2020, както и два сборника с разкази. Публикувал е проза в редица списания, представен е и в различни чуждестранни антологии. Носител е на литературната награда ... |
|
|
Роман за любовта и изневярата, за тайните на женската душа. "Най-дългата нощ" е роман за завладяващата романтична история на младите Йелда и Селим - учили в Европа със съвременни разбирания и отговорност към състоянието и перспективите на страната си. Тя се присъединява към екип от Европа, който разследва "убийствата в името на честта" в Югоизточната част, населена с кюрди и под военно управление. Така попада насред един ад, в който оръжията не замлъкват, убийци с неясна самоличност убиват безпричинно хора. Той е изследовател историк, който събира материали за арменския геноцид и търси начин да издаде ... |
|
|
" – Какво ще правим, Ирена? - едва промълви Александър. – Обвиняват ме за съучастничество в престъпления в лагера Р. Извършителят бил неизвестен..." Из книгата "Максимумът за истината... какво ще правим - вие, всички, - когато ме обвиняват мен. И с това приключваме... 30 години така приключваме, ние, българите... сънят продължава благополучно. Това е диагноза, тъжна констатация. Символично, разузнавачът от непрочетен роман умира от рак - и така мимоходом се отървава от съучастничество в престъпления на неизвестен извършител. А всички останали – от търсене на истината. Българското население носи тумора си в ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
