"Доскоро световната музикална критика наричаше България "Страната на басите", цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но басите далеч не изчерпват оперната ни слава. Много български певици са прославяли и прославят страната ни. Особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Христина Морфова и до днес е наричана "Българският славей". Люба Велич е прославена като "Саломе на Саломеите". Райна Кабаиванска е или "най-бележитата изпълнителка на Тоска", или "преродената Елеонора Дузе". Гена Димитрова и през ХХІ век е недостижима като ... |
|
|
Роман от парчета живот. В Моят луд век читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота - завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: "Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта - не вярвайте". Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта. Антон Дончев я нарича амазонка във войната за душите на хората. А Павел Матев ... |
|
|
Авторът на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" се завръща с нова трогателна история за любовта и шанса да започнеш отначало. ... Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки "Продава се!" и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футбола, а Борг има само него. Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се ... |
|
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... Малка книга с голямо сърце! Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче. Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може дати ... |
|
|
Бруно Шулц, полски писател, художник и критик, роден през 1892г. в Дрохобич, едно - по силата на историческите превратности - "бродещо между границите" (Австро-Унгария - Полша - Украйна) галицийско градче, но същевременно и допирна точка на културните светове. Творил в такова своеобразно идейно средоточие, Шулц оставя художествено и литературно наследство, приносно и за Изтока, и за Запада. За прозата си той още приживе е удостоен със Златен лавров венец на Полската академия за литература. Неголяма по обем поради ранната му гибел през 1942 г, позната понякога и в няколко превода на един език, тя продължава да ... |
|
|
"Вторият сборник с разкази на Венцислав Божинов "С аромат на тютюн" го превръща категорично в зрял автор със своя дума в литературата ни. Той умее да види своите герои и да изгради атмосфера, но това го умеят мнозина. Той умее обаче и най-важното от изкуството на разказвача - да създаде запомнящи се произведения с много прецизно изчислен център на въздействие, които продължават своята невидима работа в сърцето дълго след прочита. Всъщност няма нужда от повече думи. Просто прочетете на крак в книжарницата поне един от следните разкази - "Отпътуване", "Осили", "Куклата", " ... |
|
|
Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов. ... Това заглавие също е извадено от романа, представен с хубавата обложка по-горе. То е реплика на главния герой, мъж на 90 години, 70 от които, по груби сметки според повествованието, е бил журналист и музикален критик в един от местните градски вестници и продължава да бъде такъв и в момента, който трябва да е някъде около 1960-а, плюс-минус някоя година. Ето и първото изречение от книгата: "В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче." Началото, погледнато буквално, е доста подвеждащо, ... |
|
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" - Фредрик Бакман. Илюстрации: Дамян Дамянов. ... Понякога можеш да сключиш сделката на живота си със смъртта. Това е кратък разказ за нещата, които би пожертвал, за да спасиш нечий живот. Ако е застрашено не само бъдещето, но и миналото ти. Не само местата, на които си бил, но и отпечатъците, които си оставил. Ако трябва да се разделиш с всичко това, с цялото си аз, заради кого би го направил. ... |
|
|
Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес, донесъл му Нобелова награда през 1982 година. Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги в ... |
|
|
Спомените на Габриел Гарсия Маркес представени в книгата му "Да живееш, за да го разказваш". "В интернет от години шестват най-различни преводи на книгата: "Живея, за да разказвам", "Живот за разказване" и други. Никой от тях обаче не предава точно наслова на творбата, а ние винаги сме ценяли най-вече верността и точността на превода, па бил той и на едно заглавие. В случая особената дума е "contarla", която означава "да го разказваш“ ("да разказваш" е "contar") - живота си, това, което живееш. Затова преведохме заглавието както е написано от автора. ... |
