Елизабет Щрьокер (една от първите жени-професори по философия в Европа) е основно действащо лице на сцената на днешната феноменологическа философия. Дълги години тя е ръководител на Кьолнския архив на Хусерл и Института по философия към Университета в Кьолн. Нейното творчество предлага едни от най-оригиналните изследвания на Хусерловата философия. Сред множеството произведения на проф. Щрьокер - някои от които днес вече класически - са: Философски изследвания на пространството (1965), История на науката като предизвикателство (1976), Аз и другите (Към въпроса за съ-отговорността) (1984), Феноменологически изследвания ( ... |
|
|
Да накараме някой да се влюби в нас, да се доберем до по-висока заплата, да направим така, че да ни слушат с интерес, да вдъхнем доверие на всеки, да накараме децата си да свършат нещо, без да се ядосваме... Мисията е направо невъзможна, нали? Единствената причина за това обаче е, че ние просто не знаем как да общуваме. Често точните думи не са достатъчни. Необходим е и убедителен глас, съответстващ на онова, което се опитваме да изразим – глас, който знае как да предава емоции. Гласът има невероятна сила, тъй като говори направо на подсъзнанието. Само за миг може да породи емпатия и съпричастност - както и да разруши ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
|
"Ето как разбирам себе си. Доволен с по-малкото, се надявам, че един ден по-голямото ще ми бъде засвидетелствано, улисан в търсене на духа, където всеки човек според мен би трябвало да има достатъчно изобилие за възможно най-дългия живот, дори и той да се състоеше от нищо друго, а само от най-дългите дни, аз съм щастлив в живота, щастлив от малкия свят, който е моето обкръжение. Някои от моите сънародници със сигурност смятат, че Копенхаген е малък и скучен град. За мен, напротив, Копенхаген, освежаван от морето, на което е разположен, неспособно дори и през зимата да се прости със спомена за горите, е най- ... |
|
|
Ако философията на Хегел е намерила най-яркия, най-силния, най-завладяващия си израз в едно от произведенията на мислителя, това е несъмнено във Феноменология на духа. Изпълнена от първия до последния си ред с едно шеметно движение, с опиянението от силата на собственото мислене, от мисленето на един титан, а също от убеждението, че прави революция във философията, в мисленето изобщо, и открива със себе си една нова епоха, загадъчна, тъмна и дълбока, трудна както никоя друга книга, тя винаги ще бъде предизвикателство за онези, които не жалят сили да проникнат в нейните глъбини и нейните тайни, за хората на мисленето ... |
|
|
"Трактат за безсмъртието на душата" на Пиетро Помпонаци (1462-1525) е възлово съчинение в историята на ренесансовата философия. Помонаци разгръща една от най-травматичните за християнската доктрина теми - за безсмъртието на индивидуалната душа, като без страх черпи идеи от стоическата и неоплатонистката философия и дава израз на скептицизма си относно възможността за чисто разсъдъчно разрешаване на този проблем. Помпонаци реализира един от възможните ходове за утвърждаване на самоценността и свободата на философското изследване - ясното отграничаване на прерогативите на разума от тези на вярата и налагането на ... |
|
|
Изданието представя най-значимите съчинения на Анселм, архиепископ Кентърбърийски (1033 - 1109) - несъмнено най-влиятелната фигура в богословието и философията на ранното латинско средновековие, която оказва мощно влияние върху развитието както на схоластическата философия, така и на философията на новото време. Включените текстове максимално разгръщат Анселмовия мисловен проект, основават се единствено на разума: онтологическото доказателство за съществуването на Бога, сатисфакционната теория за Въплъщението, учението за същността на езика и мисленето, дефиницията за истината - първа в историята на европейската философия, ... |
|
|
Разговори със себе си. Тълкувания на псалми. Проповеди ... Събраните в това издание кратки произведения на Аврелий Августин (354-430), определян като "учителя на Запада“, са представителни за най-съществените теми в неговото творчество и очертават фундаментите на неговата богословско-философска мисловна система. Акцентите падат върху проблемите за същността на човека, отношението благодат-воля, фундаменталния проблем за произхода на злото, както и върху тревожния въпрос за истинното познание, призванието на науките, ролята на човешката мисъл. Това са теми, които са вълнували философската мисъл от самата ѝ поява ... |
|
|
Мигел де Унамуно е роден в Билбао на 29 септември 1864 г. Умира на 31 декември 1936 г. в Саламанка, където в продължение на дълги години е ректор в университета. Поет, философ, есеист, драматург и романист, той безспорно е най-представителната фигура от тъй нареченото Поколение 98 и една от най-значителните, уникални по своята своеобразност личности на испанската и световната литература на всички времена. Всеки, който се е докосвал до творчеството на Унамуно, е потръпвал от необозримата широта на философската му мисъл; удивлявал се е на силата и дълбочината на страстите, а също и от неповторимата форма, в която всичко ... |
|
|
Целта на настоящото изследване е да се очертае в общи линии теоретичният, тематичният и проблемният релеф на основнонаучната философска школа в България върху основата предимно на публикациите в сп. „Философски преглед“, кореспонденция, спомени и др. Разработката не е само теоретичен анализ, но и „разказ“ за представителите на тази школа – Димитър Михалчев, К. Чолаков, Никола Илиев, Александър Илков, Атанас Попов, Славчо Димитров, Петър Теохаров, Добри Панайотов, Грозьо Грозев – като реални и живи хора. Ето защо фактологията в това отношение на места е представена по-цялостно, като стремежът е да се обобщи максимално ... |
|
|
"Преди няколко години започнах да получавам писма от читатели на моите книги. Всички тези писма съдържаха един въпрос: какво правя след написването на книгите си, които бяха публикувани на английски език през 1920 и 1931 г., а са били написани през 1910 и 1912г. На тези писма аз не бих могъл да отговоря. Биха били нужни цели книги дори само да се опитам да направя това. Живеещите в Лондон, които ми писаха, поканих на лекционните курсове, уредени за тях. В тези лекции се опитах да отговоря на въпросите им и да им обясня какво съм правил след написването на двете си книги и какво беше направлението на работата ми. През ... |
|
|
Изследването е продължение на публикуваната вече монография "Основнонаучната философска школа в България. Първата половина на ХХ век" (2006) и проследява жизнените и научните пътища на представителите на тази философия (Д. Михалчев, К. Чолаков, Х. Николов, А. Бънков и др.) през втората половина на същия век. Както в първата разработка, така и тук са използвани документални факти, спомени, интервюта, архиви и т.н., въз основа на които се верифицира твърдението на Димитър Михалчев, че "ще дойде ден, когато нито аз, нито Тодор Павлов ще бъдем живи: тогава философското поколение, което ще ни наследи, ще може ... |
Книги
