В свързаната с “ Картички ”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските картички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бадаков - “меко, внезапно и дълбоко”. И двете стихосбирки са оформени от Даниела Олег Ляхова. ... |
|
|
"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
|
Лъчезар Лозанов (1953) е сред най-екзотичните имена на съвременната българска поезия. Макар по възраст присъствието му да не съвпада с днешните млади поети, чрез неоавангардната си поетика той несъмнено принадлежи към поколението, явило се в публичното пространство през 90 -те години на миналия век. Завършил българска филология и журналистика в Софийския университет, днес Лозанов е журналист във в. "Българска армия". Автор е на отпечатаната в библиофилски тираж стихосбирка "Скъсай опаковката!" (1995) и на направилата силно впечатление на критиката книга "Звярът" (1999). В книгата " ... |
|
|
Впечатлява още с първата си стихосбирка „Пастирът и левантинките”(2000). Носител е на националната награда за поезия „Владимир Башев” (2001). Новата книга на Соня Николова „История на килима” с лекота втъкава нишки и шарки от различни култури, имена и истории, митове и подправки, възвишено и всекидневно. Екзотично и тривиално естествено се преплитат и чертаят полетата на тази стилистика, която се изкушава от „нефритени пчели”, „облечен в шлифер Ангел”, „лукава миризма”, „черен влак се композира” и „волимо се лудо”, „мрачини”, Суринам. Стихосбирката е разделена на три части - „Ифигения в Таврида”, „Сезонът на облаците”, „ ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Всички пътища водят в Рим. Даже онези, които не знаят това. Даже онези, по които всеки ден се завръщаме. Всички пътища водят в Рим. Мечтите са варвари, които връхлитат и ни прогонват от къщите. Принуждават ни да вървим, да вървим, да вървим. За брадите ни теглят, в гърбовете ни блъскат. Всички пътища водят в Рим. Там понякога всичко решават гъските. ... |
|
|
Тази книга, дълго и изкусно отлагана в двойния смисъл на думата, е парадоксален дебют, зад чиято привидна скромност прозира рафинирана дързост. Стъпили върху разбирането за поезията като "игра на знание", стихотворенията от "Изкуство на отлагането" провокират българската лирическа традиция с една англосаксонска изобретателност и остроумие, но нито за миг не губят интензитета на индивидуалното преживяване. ... |
|
|
Надежда Радулова е родена през 1975 г. Завършва Българска и Английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща и The Open University, Лондон. Академичните и интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/род/овите изследвания (Gender studies). Понастоящем е докторантка към Катедра по теория на литературата към СУ “Св. Климент Охридски”. От 2005 г. е редакторка в месечното списание за пол, език и култура „Алтера”. Първата и стихосбирка „Онемяло име” излиза през 1997 г. с конкурс на “ ... |
|
|
Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
|
|
„Сомнамбул” е поетичен сборник на Петър Краевски, издаден от ИК „Жанет-45” (след книгата му със сатирични стихове “Ало, как сте?”). Четенето на тази книга е постепенно навлизане в дълбините на иреалното, среща с архетипите на подсъзнателното. Четирите раздела на „Сомнамбул” проследяват в стихове съновиденията в различните стадии на съня: „Шепот насън”, „Бълнуване”, „Стари сънища”, „Просъници”. Авторът експериментира с различни начини на писане – от класическите форми сонет, триолет, рондо, октава, танка, хайку, през белия стих до поетичните проявления на потока на съзнанието и чудатата метафорика на съвременното модерно. ... |
|
|
Роман за човек, който не живее според разбиранията на другите. ... "Изворът" е история за талантлив млад архитект, за безкомпромисната му битка срещу общоприетите стандарти, за експлозивната му любов към прекрасна жена, която привидно се опитва да го провали. Когато романът се появява за пръв път през 1943 г., дръзката и оригинална литературна визия на Ранд и нейната разтърсваща философия незабавно й спечелват световна популярност. Актуален и днес, както преди 60 години, това е роман за героя - и за тези, които искат да го унищожат... Алиса Розенбаум - Айн Ранд, дъщеря на петербургски аптекар, емигрира през ... |
