"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
|
Какво ще направите, ако истинската ви любов си отиде? Истинската любов, не просто поредното увлечение или момчето/момичето, което сте свалили на петъчния купон и чието име няма да помните след седмица – две, не просто някой, който можеш да замениш по всяко време. Истинската любов. Твоето друго аз, твоята сродна душа. Какво става, ако тази любов си тръгне? Отговорът е различен за всеки. А Бела Суон тепърва ще трябва да си отговори на този въпрос в продължението на световния бестселър на Стефани Майър – "Новолуние". Стефани Майър сама признава, че никога не е вярвала, че "Здрач" ще стигне до по-голяма ... |
|
|
(Другият дневник). ... "Животът няма втора половина" може да се мисли като "продължение" на "Една и съща нощ" ("Дъбът на Пенчо", награда "Хеликон" и Национална литературна награда "Елиас Канети") като време, за което се разказва: фокусът тук е поставен върху годината след безследното изчезване на Гео Милев и гибелта на Георги Шейтанов (между май 1925-та и май 1926-та). Магията на този сюжет на Карастоянов се основава не на дълбоките познания и проучвания, а на деликатното, но мощно взаимно просмукване между документалното и фантасмагоричното. След такова взаимно ... |
|
|
Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |
|
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
|
Стенли Бут е един от най-приближените приятели на Rolling Stones. Запознава се с групата само няколко месеца преди Браян Джоунс да намери смъртта си в плувен басейн през 1969 г. Писателят живее с Stones по време на турнето им из Америка през същата година. Книгата разкрива удивителна история за наркотици, затвори и беди; разказва за един период, изпълнен с купони, музика и секс. Вълнуващият разказ кулминира с концерта в Алтамонт, истински кошмар за групата и техните фенове - кръвопролитни побоища и жестоки убийства. Това запомнящо се тяхно излизане на сцената слага знак за края на мечтата за мир и свобода на цяло едно ... |
|
|
КК "Труд" ви предлага втора книга със събрани хумористични разкази на Ярослав Хашек неиздавани досега в България. Прочутият чешки писател предлага порция смях на читателите, като им разкрива галерия образ, включваща както обикновени хора, така и представители на официалната власт. Желаем ви много смях и забавление! ... |
|
|
Невероятните разкрития, за какво ли не. Записани на коляно и по-често на маса в присъствието на ракия и мезе от кореспондента на агенция Франс прес - Плешивец, Белоградчишко, някой си Давид, така и не стана ясно как се казва по-нататък и впоследствие. Четете и се веселете, а не се повъртайте на мегдана без работа. А наздраве! ... |
|
|
След „Нефертити в зимна нощ”(2001, ИК Жанет 45) Карастоянов зави към романа и в същото издателство през 2003 г. издаде „ Аутопия: другият път към ада ”, номиниран за български роман на годината от Фондация „Вик”. „ Смъртта е за предпочитане ” пък получи голямата награда за непубликуван роман „Развитие”. Наградите обаче явно не са го съблазнили напълно, защото в „La vie en Rose...” авторът отново се връща към старата си слабост – разказът. В новия си сборник разкази Карастоянов не повтаря някогашния начин за разказване на тъжни истории за тъжни хора. Онези два опита в областта на романа явно са си казали думата: „La vie en ... |
|
|
Ярослав Хашек?! Да! Но това не е поредното преиздание на известните у нас произведения на чешкия писател. Повечето разкази и фейлетони в предлагания сборник се превеждат за пръв път на български. А някои от тях излизат в книга за пръв път не само у нас, но и в Чехия, където между пожълтелите страници на старите вестници отпреди близо век изследователите са открили нови, неизвестни текстове на Хашек, писани далеч преди да се "роди" Швейк. По време на шестгодишния ми престой в Русия съм бил убиван на няколко пъти и умъртвяван от различни организации и отделни лица. След като се завърнах в родината, установих, че ... |
|
|
Любоffни разкази. ... "И Чико чакаше. и сравняваше всички жени със своята Маги и поне малко (а може би и много) харесваше Зоя точно защото приличала на неговата Маги. Само дето вместо грейнало слънце, в очите ѝ плували тъга и умора и косата ѝ не била толкова "свободна". От тази прилика се роди идеята за шегата. Зоя не помнеше точно кой и как я подхвърли. Не помнеше и дали от скука, дали от празнотата на делника, дали от скритата човешка жестокост, която винаги дебне в кътче на съзнанието, се съгласи..." Из "Ноктюрно" Велин Станев е роден на 3 ноември 1967 г. във Велико Търново, ... |
|
|
...докато се забавлявах и правех бизнес. ... "Как изгубих наивността си" е историята за магическото оцеляване на един авантюрист в гигантския слалом на Вселената – от Арктика до Антарктика и отвъд пределите на планетата, за неговата непознаваща граници мисъл и наркотичната му пристрастеност да раздува всичко, до което се докосне, до купон – само че една идея преди момента на спукването. Много журналисти, писатели и икономически анализатори оприличават Ричард Брансън като "икона на съвременния бизнес", постигнал уникално действаща система от над 200 компании и лично състояние, равняващо се на повече ... |
Книги
