Книгата е част от колекция Извори на издателство Изток - Запад. ... Идеята за философията като строга наука е лайтмотивът на феноменологията на философията на Хусерл, неговите съмишленици и последователи. Строгата наука е идеалът за философия, който трябва да се разграничава от действително съществуващите философии. Според Хусерл европейската философия от самото си зараждане в Древна Гърция винаги се е стремила да бъде универсална и рационална наука, но така и не е успяла да постигне идеала за истинска наука. Стремежът към научност във философията дълго време се смесва с желанието за дълбокомислена мъдрост, така че е ... |
|
"Предлаганият тук текст е серия от многократно преиздавани десет лекции с общо заглавие Пътища към философското мислене. Въведение в основните понятия, четени от Бохенски между май и юли 1958 г. по Баварското радио. Философията е екзистенциален ангажимент в гигантомахията за битието. Толкова повече че - питаме ли Бохенски - човекът, всеки човек, е определен за философстванее, независимо дали го иска или не. При което, въпреки чудовищните трудности, които носи със себе си, убеден е той, философстването е едно от най-красивите и благородни неща в човешкия живот. От този именно хоризонт Юзеф Мария Францишчек Емануел ... |
|
"Истина и метод" (Wahrheit und Methode. Grundzuge einer philosophischen Hermeneutik) е фундаментален труд върху философската херменевтика, написан от Ханс-Георг Гадамер и публикуван за пръв път през 1960 г. в Тюбинген. Книгата е вдъхновена от идеите на Мартин Хайдегер и оказва влияние върху философията на Хабермас."Текстът на досегашните издания бе прегледан с оглед публикацията на моите Събрани съчинения. Допълненията, приложени в първото издание, както студията "Херменевтика и историзъм", препечатвана от второто издание насетне, предговорът към него и послесловът към третото могат да се видят ... |
|
Немската класическа философия - тръгнала през 1517 г. от 95 Тези на Лутер и превода на Библията на народен език, селските въстания и стремежа към имуществена общност - е незаобиколимата идейна част на световно-историческите промени. С примери от биографиите, сравнения и обяснения на основните понятия и разностранното влияние на мислители като Лайбниц, Бьоме, Волф, Кант, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, Фойербах и техни последователи и критици, тази философия се представя за пръв път у нас в пълния си облик, онагледен и с преводи на части от най-въздействащите произведения. Това представяне се опитва да излекува хроничната ... |
|
Какво ни питат великите философи е сборник с лекции, всяка от които се фокусира върху ключовите идеи на някой световноизвестен философ. През 90 -те години на предходния век Лешек Колаковски чете лекции по философия по полската телевизия, които се радват на такава гледаемост, с каквато могат да се похвалят малко развлекателни програми. През 2008 година краковското издателство Знак публикува три цикъла от тях под заглавието Какво ни питат великите философи в самостоятелно книжно тяло. Всяка от тези лекции се фокусира върху ключовите идеи на някой световноизвестен философ, които са от значение както за неговата собствена ... |
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
Имаме ли днес отговор на въпроса, какво собствено разбираме под думата "биващо"? В никакъв случай. Така че си струва отново да поставим въпроса за смисъла на битието. Само затруднени ли сме да разберем израза "битие"? В никакъв случай. Така че си струва преди това, най-напред да събудим отново едно разбиране за смисъла на този въпрос. Конкретното разработване на въпроса за смисъла на битието е намерението на следващото тук съчинение. Неговата предварителна цел е интерпретацията на времето като възможен хоризонт на всяко въобще разбиране за битието. Превод: Цочо Бояджиев. ... |
|
Теолого-политическият трактат на Спиноза излиза анонимно през 1670 г. и веднага запалва яростни дебати с идеята си, че тъкмо ограничаването на свободата на философстване води до нарушаване на мира и до ерозия на гражданските добродетели в държавата. За едни - манифест на свободата на словото и бляскава защита на единството между договорната теория за обществото и демократичната форма на неговата организация. За други - книга, "изкована в ада". Бенедикт де Спиноза (1632 - 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, ... |
|
Аналитичният масив на изданието е обособен в шест основни категории - Понятие за философия, Свят, Метод, Човек, Съзнание, Аз. Този обстоен и задълбочен преглед е последван от детайлно представяне на големите имена в западната философия от Платон до Витгенщайн, както и на техните основни произведения. Учебникът завършва с речник на философските термини. ... |
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
Изследването е насочено към два различни периода на XII в., през които протичат философски и богословски дебати между латински и византийски мислители в Константинопол. Първата половина на века е съществена за Западния свят, доколкото т.нар. борба за инвеститурата е подкопала основанията и е разрушила структурата на очевидностите, характерни за ранносредновековната западна култура. Казано метафорично, светът е разрушен и трябва да се сглоби нов. Претенциите за универсалност на неговите архитекти изискват включването и на сферата на източното християнство. макар на нея вече да се гледа като на "нашето чуждо". ... |
|
Из историята на практическата рационалност в Античността и Ранното латинско средновековие. ... Разбирането на средновековната идея за scientia или ars - при отчитане спецификата на външните предизвикателства и вътрешните конфликти (като този между разум и вяра) - минава през рационалната реконструкция на всички действащи върху нея исторически, ментални, социални, религиозни или политически предпоставки. Едва тогава, в рамките на този процес, можем да очертаем нейните граници и характерни черти като продължител на и в съответствие с древногръцкия научен модел, от една страна, но и като детерминиран от характерните ... |