Мариано Реновалес има уникален талант, който го превръща в най-известния и скъпоплатен художник на Испания. Роден в семейството на скромен селски ковач, той стига до елита в Рим, Париж и Мадрид. Животът му е белязан от бедност и богатство, слава и падение, аплодисменти и критики... И две жени - изящната Хосефина, за която се оженва, и ослепителната графиня Де Алберка, която става негова любовница. Но защо се случва така, че когато най-накрая получим това, което сме желали, то ни е малко? А ако губим това, което прави живота ни непоносим, ние отново го искаме обратно, иначе ще сме нещастни? Ние сме такива: бедни, излъгани ... |
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността. Фридрих I Барбароса 1122 - 1190 - ... |
|
Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |