Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
|
Парадоксът МаМа или не е възможно да не мога да надскоча дъгата. Записки на един електричен ум. Парадоксът МаМа е един безкраен, многолик монолог извън времето и пространството, с който читателят е провокиран непрекъснато да очаква да се случи нещо, за да разбере накрая, че нещото е... За тази книга, изпълнена със съновидения наяве, е изцяло валидна мисълта на немския романтик Фридрих барон фон Харденберг, по-известен с поетическото си име - Новалис."Сънят ми изглежда като отбрана срещу еднообразието и обикновеността на живота, свободен отдих за окованата фантазия." Новалис "Въпреки съзнателно търсената ... |
|
|
"Има една приказка, че цветята си имат история. И име. Името разказва историята на всяко цвете, а когато го дадеш на някого, му даваш всъщност история. Даваш му отрязък от време, който е пропуснал или до който още не е достигнал. В "Квантова градина" времето е събрано накуп – преди, сега, тепърва... Всичко е минало и предстои – било то името на едно момиче, двойката заради преписване, преобърнатата ваза, глупавите сценарии, калинката, Венци и Далай Лама или Хенрих Дейвид Торо и дивите ягоди. Но не всички цветя, събрани накуп, правят хубав букет или пък градина. Градината си има принципи, не може градина ... |
|
|
От автора на "Ловецът на хвърчила" и "Хиляди сияйни слънца". ... В тази история, разказваща не само за родители и деца, но и за братя и сестри, братовчеди и приятели, Халед Хосейни проследява начините, по които членовете на едно семейство се подкрепят, нараняват, предават, почитат и жертват едни за други. Както и безбройните случаи, в които се изненадваме от постъпките на най-близките си хора в съдбовни моменти. Докато върви с героите по завоите на техния живот и емоции в различни точки на света - Кабул, Париж, Сан Франциско и гръцкия остров Тинос, историята постепенно се разклонява, разраства се, ... |
|
|
Разказите от сборника "Един ден" представляват както лична картина на съвременен Китай, в която са смесени блясъкът и мизерията, модерното и традиционното, настоящето и спомените, интересното и скучното, така и запис на живота на непоправимия неудачник, бездомника, вечния бедняк, който въплъщава едно от най-важните качества на литературата – себеотрицание. У Цин (1978) е китайски писател, поет, режисьор, възприемащ себе си и като безделник и неудачник. Активен основно в интернет, в началото на XXI век създава литературния сайт "Гумичка", а впоследствие – форума "Обелки", под името на който ... |
|
|
"Отдавна имах желание да подбера и запиша чудноватите, странните и неповторимите събития и неща, които са се случвали в древността и които още стават днес. Искаше ми се да събера на едно място разпилените по многобройните книги истории и забравените случки в изгубените свитъци, та да са наедно, сякаш свързани в един наниз. Разпитвах навсякъде, където съм ходил, и всеки, който съм срещал, ако знае що-годе нещо. Събирах ги като откъснати листове с недовършени редове."Ган Бао ... |
|
|
"Игрива и възхитително мрачна... Един съвременен Кундера"Филип Марсдън ... Кръводарителят му мята снизходителен поглед. –Когато бяхме в провинцията, ти говореше за "възвишеното". Даже приказваше за онзи човек Исус. Я се виж сега! Какво си правил цял ден? Чакал си ме да дойда и да сложа месо на масата ти. С парите, дето ти плащат за твоите дълбоки мисли, не можеш да си купиш кой знае каква храна, а? – Кръводарителят сграбчва едно яйце, после избутва чинията към бутилките в средата на масата. Взима щипка сол от буркана до себе си, обелва яйцето. – Получавам три пъти колкото твоята месечна заплата само ... |
|
|
От автора на "Рагтайм". ... "Хомър и Лангли" е последният роман на американския писател Е.Л. Доктороу ("Рагтайм", "Езерото на гмурците", "Жития на поети", "Били Батгейт", "Световно изложение"), който достойно се нарежда сред най-добрите му постижения. Хомър и Лангли са братя. Единият е сляп пианист, другият пострадал в Първата световна война от бойния газ ипирит и се люшка между лудостта и величието. Живеят като отшелници в огромната си богаташка къща на Пето Авеню, която препълват с изровени от боклукчийските кофи вещи, с купища стари вестници, ... |
|
|
Мич Албом очарова читателите по целия свят с абсолютните си бестселъри, според класацията на "Ню Йорк Таймс". Сега той се завръща с красив и запомнящ се роман за семейството, което обичаме, и възможностите за нежност, любов и разбирателство, които пропускаме. "Още един ден" е разказ за майка и син и за връзка, която продължава през целия живот – а и след него. Той изследва отговорите на въпроса: Какво би направил, ако можеше да прекараш още един ден с любим човек, когото си загубил? Чрез майсторския разказ читателите деликатно са подтикнати да размишляват по нов начин за хората от семейството си, които ... |
|
|
Едвард Хуем е сред знаковите фигури на норвежката култура, известен писател, автор на романи, пиеси, лирика, биографии. Той е един от най-големите изследователи на нобеловия лауреат за литература Бьорнстерне Бьорнсон и преводач на Шекспировите пиеси на норвежки. Известен е като нестандартен разказвач на културната история на Норвегия. Негови творби са отличени с Наградата на норвежката критика за литература (1974), наградата Ибсен (2007 г.), а романът „Историята на майка и татко” – с Мелсом (2006) и Петер Дас (2007). ... Шестгодишен син пита своята майка дали обича татко му. Нейният отговор открехва врата към мъчително ... |
|
|
Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по- ... |
Книги
