"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
В третата книга от поредицата "Български народни приказки" оживяват змейове, лами и хали, крадат моми, запират реки, ала затова са юнаците - за да ги преборят и да спасят момите, да пуснат реките. И най-важното, за да ни докажат, че със своя ум и сила и със своята любов човекът може да победи дори най-страшното зло. В българската народна приказка са търсили вдъхновение най-големите ни писатели. Към нея са посягали, за да я предадат на поколенията, автори като Елин Пелин, Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Николай Райнов. В духа на тази традиция известната наша фолклористка Лозинка Йорданова е събрала и ... |
|
Силен исторически роман за една смела жена по време на Втората световна война... София Алегзандър, красивата дъщеря на известен хирург в Берлин, трябва да порасне по-бързо от повечето млади жени. След като майка ѝ се разболява, тя поема грижата за по-малката си сестра Тереза, за баща им и за домакинството, докато е доброволка в болницата след училище. Междувременно Хитлер взема властта и ширещото се насилие притеснява София, но само майка ѝ споделя тревогите ѝ. След трагичната смърт на майка ѝ София отива на сбирки на съпротивата, срещи с дисиденти и помага както може. Нещата стават още по-опасни ... |
|
Една от най-красивите любовни истории в българската литература - "Крадецът на праскови"! ... Пробудено от случайната среща със сръбския военнопленник Иво Обретенович, неизживяното интимно чувство изправя Елисавета пред дилемата: да живее "свободно и щастливо" или да продължи живота си на "угнетена жена, чакаща настъпващата старост с безразлично отчаяние и тъга". Любовното чувство, за първи път истинско, упойващо силно, преодолява раздвоението. "Познала възраждащата магия на любовта", Елисавета ѝ се отдава с решителността на човек, ликуващо намерил себе си. "Крадецът на ... |
|
В тази книга ще се запознаете с: най-красивите реки, езера, каньони и водопади в България и по света; най-известните планини, върхове и скални образувания; приказни гори, пясъчни и ледени пустини; над 200 илюстрации и снимки на природни феномени в България и по света. ... |
|
Време ли нямаме? Или си мислим, че имаме безкрайно много? Неизбежна ли е самотата в чакалнята? Или точно там, където животът е поставен на изпитание, се пробужда човечността? Можем ли да изпитваме радост, когато скръбта ни залива? Как да трансформираме тъмнината на болката в искра жизнерадост? Как да срещнем страха, за да намерим смелост да продължим? Кое е трънчето в душата ни, което ни разболява? Има ли билети за Рая? Чакалнята е роман за схватката с болестта, за обезсилената надежда, че има утре, но и за радостта от негаснещата искра на живота и мисълта, че всичко ще бъде наред. Тази книга е едно много лично сбогуване. ... |
|
Хагабула е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб."Тодор П. Тодоров, когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически разказ ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... В изданието са включени 20 от най-популярните разкази, разкриващи белетристичното майсторство на бележития български писател Йордан Йовков. Независимо от различната си тематика, всички те са пропити с вярата на автора в човека и в неговите скрити възможности да промени света, за да възтържествува доброто. Произведенията са подбрани от сборниците "Песента на колелетата", "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Земляци" и "Ако можех да говоря", така че да бъдат в помощ на ... |
|
Роман, който лекува всяка болка... "С празен джоб се живее, ама с празно сърце как се живее?" За да открие отново истината в сърцето си, Яна трябва да поеме назад - към миналото и към корените, от които се е опитала да се отскубне. Съдбата ще я отведе в почти обезлюденото село Елици, където красотата на природата, мъдростта на местните и изконните български ритуали отключват отдавна задрямали кътчета в душата ѝ. Селото крие много тайни, а най-странната от тях е, че на това забравено от бога място вековна мистерия от българската история чака да бъде разкрита... Книга първа от поредицата Жива на Ина ... |
|
В тази книга са събрани стихотворенията на патриотичния поет Добри Чинтулов, които оживяват като маршове на победата и се пеят и днес. В нея са дадени на достъпен език за най-малките читатели някои автобиографични данни за автора и неговото творчество, любопитни факти и богат снимков материал. Важно е всяко българче да знае, че песните, които пее в клас като "Вятър ечи, Балкан стене" и "Стани, стани юнак балкански, са дело на родолюбивия творец в нашата литература, който рисува олицетворения образ на юнака, на Балкана, на майката на врага. Те предават духа на времето и патриотичните чувства на гордост и ... |
|
Всъщност Точица се казва Луиза. През първите си години тя никак не растяла, затова я нарекли Точица. Продължили да и казват така, дори когато тръгнала на училище. Нейните родители са постоянно заети и не и обръщат много внимание. Добре, че Точица има с кого да си играе - Антон живее наблизо, а с него винаги е интересно. Антон умее много неща. С такъв приятел можеш да се впуснеш в най-вълнуващо приключение. ... |
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |