През дългата история на Римската империя никога не е имало човек толкова обичан от мнозинството и така ненавиждан от онези, които не са успели да го подчинят на властта си. На бойното поле Гай Юлий Цезар е непобедим, а воините му на драго сърце биха жертвали живота си заради него. Докато жъне победа след победа, враговете му в Рим кроят планове за унищожаването му. Ала зла участ очаква всички, които подценяват великия пълководец. Защото Рим е неговата съдба, която ще му помогне триумфално да прекоси Рубикон... и да се превърне в легенда. Във Великия град се носи мълвата, че Цезар ще тръгне срещу Рим. Помпей и враговете ... |
|
|
"Първата прозаична книга на Маргарита Недева привлича читателския интерес с приповдигнатия стил и романтична интерпретация на българската история, стъпила обаче върху достатъчно задълбочени научни търсения. Внушението на текста произтича от паралела на двата събитийни потока - средновековен и съвременен - олицетворени от два типа носители на познанието за доброто и за неговия код. Такова е впечатлението на читателя при едно по-повърхностно възприемане на текста. Но задълбочим ли се в опита си да разберем внушението на книгата, ще усетим формулата на нашето историческо развитие: България, държава с огромна някога ... |
|
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
Една история за злощастието на българите от Тракия и за любовта, която може да премини през времето и да продължи отвъд. Нищо по-малко от вечност - една приказка, най-страшната, която баба може да разкаже на своята внучка. Приказка не измислена, а изстрадана, в която има човешки бесове, опиянени от кръв и женска плът. Има крясък на злорадо надмощие и писъци на осквернено моминство. Има мъже - бащи, съпрузи, братя - полудели от мъка и безсилие, че никак не могат да помогнат на своите. Има плач, стонове и обезумели очи. Има изнурени тела и разранени крака, препъващи се в камъни и трупове. Има зловоние от разложено и дрехи, ... |
|
|
Всяка тайна очаква своя час, за да бъде разкрита. Отдавна изгубена картина... Когато младият архитект Франческо Фабиани наследява къщата на чичо си във Венеция, изобщо не очаква, че на тавана ще попадне на скрита и отдавна забравена картина. Още по-малко предполага, че тя ще се окаже ранна творба на не кой да е, а на Якопо Тинторето - един от най-талантливите представители на Венецианската школа и последният голям художник на италианския Ренесанс. Скрит код, водещ до опасна тайна... При проучването на въпросната картина реставраторката Ана Конти се натъква на шифър, замаскиран под слоеве боя. Тайнописът разкрива ... |
|
|
Трийсетгодишната Артемида е в кризисен момент от живота си и решава да сложи край на партньорските и приятелските си връзки, които за нея са по-скоро товар, отколкото удоволствие и хармония. Майка ѝ е емигрирала от Македония в САЩ непосредствено след раждането ѝ. Когато Артемида съвсем случайно открива куп писма и една стара снимка на биологичния си баща, тя си дава сметка, че в Ню Йорк не може да намери отговорите на въпросите, които я терзаят. Затова тя заминава за Струга, за да открие корените си. Разочарованията обаче са по-големи от сантименталните ѝ очаквания. Баба ѝ е инвалидизирана от ... |
|
|
Колийн Маккълоу умело описва превръщането на Юлий Цезар от опитен политик в автократичен генерал. Той вече се е доказал като гениален военачалник, удвоил е доходите и територията на Римската империя. Затвърдил е връзките си със своите легати и легионери, защото във всички битки се сражава редом с тях и те са готови да се жертват заради него. А и е натрупал достатъчно богатство, за да остави зад гърба си кариерата на политик, обременен от дългове. Докато жъне победа след победа, враговете му в Рим, начело с Катон и Бибул кроят планове за ликвидирането му. Използват всякакви средства, включително привилегированото си ... |
|
|
"... От всички раси, населяващи Югоизточна Европа, българите са най-малко достойни и най-неприятни. Противни на външен вид, жестоки и зловещи по природа, крайно варварски и безпощадни в отношението си към своите мюсюлмански съседи, българите не заслужават съчувствие..." Из книгата "Брошурата Българите такива, каквито са, издадена в Лондон през 1885 г., е типичен пример за поднасяне на фалшиви новини. Този политически памфлет отразява реакцията в някои консервативни среди на Великобритания от извършената в Пловдив на 6 септември 1885 г. революционна акция - Съединението на Княжество България с Източна ... |
|
|
Историческият роман Вазови - шапки долу! на писателката Павлина Павлова разкрива в пълнота биографията на народния поет Иван Вазов, на брат му Владимир Вазов и на останалите членове на фамилията. Уж всички знаем кой е Иван Вазов, но се оказва, че всичко, публикувано за него, е някак фрагментирано и образът му се губи, душата му остава извън нашето внимание. Сега Павлина Павлова запълва тази празнина, намерила оригинален начин да ни срещне с любимия автор, както и с неговите най-близки и обичани хора. Ще можете да прочетете интересни случки и истории с Атанас Буров и Пейо Яворов, с д-р Кръстев и Пенчо Славейков, с ... |
|
|
Един уникален документ за концлагера на остров Персин! Така може да бъде определен разказа на бившия лагерист Стефан Бочев за най-големия политически лагер край Белене по времето на комунистическия режим. Белене: Сказание за концлагерна България е дълбоко и стойностно народопсихологическо изследване на българския дух от средата на XX век. Творбата на Стефан Бочев е нещо много повече от продължение на Бит и душевност на Иван Хаджийски за българите, 100 години по-късно. Подобна книга не може да бъде преразказана. Тя трябва да бъде прочетена. Изданието е внушително със своите над 1000 страници, но нито една няма да ... |
|
|
"Идеята за Изгрев преди залеза се роди в двора на манастира Св. преп. Параскева-Петка във Владая. Още тогава отнякъде се появи кристалната яснота, че ако даде Господ да напиша този роман, той ще е различен от останалите си събратя в едно отношение. Беше много странно усещане, а и предчувствие: щях да създам литературна творба със съвсем конкретна задача, със строго определена житейска цел, със съзнанието защо го правя. После станах свидетел на една късна любов, на разцъфването на един възроден живот, на красивото осъществяване на мечти, доскоро приемани за нелепи мечтания. Бе истинско творческо щастие да ... |
Книги
