Български исторически роман. "Канът на българите трябва да бъде могъщ, неговата сила и оренда извират от дълбините на Небето и Земята, но в същото време той трябва да бъде деликатен към болките, горестите и страховете на своите деца - българите. Той трябва да им осигури сигурност, спокойствие, стабилност, самочувствие, мисия и пълноценен, осъзнат живот. Българите предаваха душите си в ръцете на своя баща - кана ювиги, и бяха негови достойни синове." ... |
|
Български исторически роман. "Българите са способни хора, които създават неща, смятани за невъзможни от другите. Това е силата на този народ, който мечтае, дерзае, предизвиква Бог, макар и малък, дръзва да се сравнява с големите, изправя се дори срещу самата природа и може да съществува там, където всички се огъват. Той прави крачка напред, когато другите отстъпват, отстоява това, което останалите предават и забравят. Българите са горд народ, с чест и достойнство, които могат да будят само уважение." ... |
|
Български исторически роман. ... Уважаващият себе си народ не иска друг да разказва историята му, а я пише и помни сам. Преди народът да изчезне, изчезва неговата история, паметта му. Народ, който не помни собствената си история, я учи от разказите на другите и се оглежда в тях като в криво огледало. Тогава обаче той вижда тяхното отношение към себе си и външността си, отражението си и няма да знае кой е всъщност. Историята е начин да познаваш и да виждаш себе си, чрез предците си, тя е следа, която народът оставя в света. ... |
|
В пета част от епоса "Тангра" на Токораз Исто историята продължава с напрегнат екшън, разгадаване на загадки и мистика и кървави битки. Филипопол е останал последен остров на гладиаторските борби в света. Около него се води война между Доброто и Злото. Той обаче е оазис в цялото това море от страсти, насилие и смърт. И в този момент се създава най-доброто гладиаторско въоръжение - трак ди махейрос, и се появява най-добрият гладиатор - Виктор Скевас Масхарис. На него е отсъдено да види гибелта на цяла една епоха и да стане... последният гладиатор. ... |
|
Български исторически роман ... "Тангра" е поредица от исторически романи, в които авторът на "Ятаган и Меч" е разказал българската история, но не по скучния и недостъпен начин, използван в училищата и от историческата ни наука. Токораз Исто разкрива езотеричната, скритата, дълбоко пазена в тайна и често премълчавана и манипулирана наша история. Начинът, по който Токораз Исто разказва своите истории, може да се нарече „живо слово" или „кинематографичен разказ". Това помага на читателя да съпреживява всички неща, които се случват на героите: да изпитва същите чувства, да яде от храната, ... |
|
Български исторически роман ... "Ето ме. Това съм аз. Ти ме гледаш, но разбираш ли коя съм? Показвам се с цялата си голота пред теб. Показвам се такава, каквато съм. Мислиш си, че съм красива, но не виждаш белезите по тялото ми. Желаеш ме. Искаш ръцете ми, но се пази от ноктите. Искаш устните ми, но не знаеш за зъбите, които са зад тях. Копнееш за любовта ми, но не виждаш ли смъртта? Ето ме. Това съм аз. Казваш, че съм ангел, но бях изхвърлена от Рая. Казваш, че съм Слънце, но вече не съм такава. Казваш ми, че съм сияйна звезда, но всъщност съм много повече. Аз съм пътеводителят на звездите. Аз съм покровителката на ... |
|
Българин не се раждаш! Българин ставаш! Българите не лъжат, не завиждат, не лицемерничат, не мразят другите. Българин означава осъзнат, светъл и духовно буден човек. Мнозина се наричат българи, но не са такива. Те са самодоволни хорица, които живеят само в материалния свят, за тях съществуването е издигнато в култ. Те живеят, за да задоволяват своето его, интересува ги единствено храната, властта, славата, нагонът, парите. За тях най-важното нещо е оцеляването, а когато не са застрашени, те отчаяно се забавляват, опитвайки да забравят страха, самотата и слабостта си. ... |
|
Книга първа от историческата поредица за "Иваил цар" - един от най-противоречивите и загадъчни български владетели. ... Добрите исторически романи са рядкост, но несъмнено можем да причислим "Иваил цар - книга 1" към тях. Едновременно достоверен и увлекателен, без да се цели нито в суховатата фактология, нито да се заиграва с читателя. Книгата вплита в сюжета си информацията от всички известни исторически източници за живота на тази интригуваща личност. Но пък фактът, че това, което можем да прочетем от съвременниците на Ивайло, е твърде оскъдно, дава на писателя възможността да си позволи собствен ... |
|
Български исторически роман. ... "Авитохол се отпусна. Той се опита да се откопчи от ноктите на видимия свят. Душата му на шаман се отскубна от лапите на воина. Духът му се извиси. Сега вече започна да чува и песните на феите, магически мелодии, нежни гласчета. Какафонията от птичи песни и крясъци се сля в една красива, неземна мелодия. Авитохол беше сигурен, Н'Анна се прибираше в своята земя и всички същества я приветстваха. Н'Анна обаче беше българка или поне така твърдеше. Можеше ли земята на Авалон да има за господарка българка? Не беше ли това българският саракт? Каква беше връзката на колобрите с ... |
|
Книгата е продължение на "Иваил цар - книга 1". ... "Иваил цар", книга втора е от романите, които не можеш да четеш между другото. Тя те пренася в средните векове и те оставя там, докато не затвориш последната страница. А после още дълго е в мислите ти. Представяш си царя, мислиш за битките, за решенията, които е взел, чудиш се, какво щеше да стане, ако. Обаче в историята няма "ако" Стоян Николов - Торлака е пресъздал управлението на един от най-забележителните ни владетели така, както то е достигнало до нас през вековете: кратко, бурно, изпълнено с много битки, запомнящо се. Базата за ... |
|
"...Земята затрепера от грохота на препускащите коне, облаци от прах се издигнаха към небето и закриха огненочервения диск на изгряващото слънце. Армията на халифата се насочваше право към стана на ордата на кесар Тервел. Първите български постови войници надуха роговете, свирейки сигнала за вражеска атака, който бе поет от следващите и стигна до най-западните юрти и палатки. Целият стан бе на крак и без паника войниците заемаха местата си за отбрана. Всеки знаеше мястото си в строя, защото бяха тренирали десетки пъти, всекидневно очаквайки и готвейки се за сарацинска атака. Войниците от леката и тежката конница се ... |
|
Аделайн се настанява в някога внушителното, но сега западнало имение Парсънс, което е наследила от баба си. Успешна писателка, надарена с богато въображение, тя се чувства съвсем на място сред готическата атмосфера на къщата и тайните, скътани във всяка паяжина. А когато случайно се натъква на дневника на прабаба си Джиджи, намерена мъртва в къщата преди повече от шейсет години, разбира, че може би е открила и ключа към мистерията кой я е убил. Но по-голямата загадка сякаш е кой е тайнственият непознат, който наблюдава къщата ѝ, преследва мъжете, осмелили се да я погледнат, и оставя червени рози в спалнята ѝ. ... |